— Горе-долу — рече Амбър. — Но Майло и аз, ние трябва да продължим по този път. А ти — не. Ти можеш да спреш.
— Не искам да спирам. Искам да помогна. Моля те, Амбър. Никога не съм бил част от нищо. Нека да дойда с вас.
Тя погледа през рамото му към Майло.
— Не гледай него — каза Глен. — Той само ще поклати глава. Сигурно това прави в момента, нали?
Тя замълча.
— Не, не я клати.
— Знам, че клатиш глава, Майло!
— Аз искам да го знаеш — отвърна Майло с отегчение.
— Амбър, моля те — продължи Глен. — Между нас има нещо, нали?
— Моля?
— Между теб и мен. Помежду ни има връзка. И ти го усещаш, знам, че е така. Особено… особено като се преобразиш. Особено като „си покажеш рогцата“.
— Моля ти се, не го наричай така.
— Не можеш да ме изоставиш — замоли Глен. — Не си ли мислила за това, че може би е било писано да се срещнем? Съдбата ни събра, Амбър. Вселената е решила, че трябва да сме част от живота на другия от този момент нататък.
— Но защо вселената трябва да ме мрази толкова?
— Амбър, моля те да ми позволиш да ти помогна в твоя поход. Нека ти помогна да запазиш преднината от родителите си. Ако ти се случи нещо, Амбър, нещо, което съм могъл да предотвратя, никога няма да мога да живея в мир със себе си.
— Е, сега вече знаеш как се чувстваме — обади се Майло.
Глен не му обърна внимание.
— Трябва ти цялата помощ, до която можеш да се добереш. Не се опитвай да отричаш. Дори не знам защо въобще слушаш мнението на Майло. Ти му плащаш, за да е тук, а аз? Аз съм тук безплатно. Защото ми пука. Ние сме една добре смазана машина и знаеш ли с каква цел е построена тази машина? За да попречи да бъдеш изядена. Ето това е. Това е предназначението ѝ. Това е моето предназначение. Не отричай правото ми на предназначение, Амбър. Недей.
Тя въздъхна.
— Хубаво.
Той се опули.
— Наистина?
— Да.
— Благодаря ти! Няма да съжаляваш!
— По-добре да не.
— Кое те накара да размислиш? Частта за екипа ли? Или за добре смазаната машина?
— Най-вече заради това колко беше жалък.
— И това става!
— Само не го наричай поход, моля те.
— Абсолютно — той се обърна. — Чу ли, Майло? Идвам с вас.
Майло го игнорира и се качи в колата.
30
След напускането на Солт Лейк Сити пътуваха през едно голямо и обширно нищо. В началото на всички прашни коловози, които се отклоняваха от главния път, стърчаха пощенски кутии, а самите тези „пътища“ в най-добрия случай водеха до ръждясалите трупове на цистерни за газ и фермерски машинарии. Минаха покрай една триетажна къща, която се извисяваше над няколкото пръснати покрай нея каравани, и покрай един строеж, който се беше превърнал в гробище за автомобили.
Караха, докато по равната шир не започнаха полека да изникват хълмове. Амбър предпочиташе това. Имаше нещо страшно празно в еднообразния хоризонт — сякаш можеха да карат и да карат, а хоризонтът просто щеше да изчезне. Имаше моменти, в които земята изглеждаше плоска, а те пътуват към най-близкия ѝ край. Хълмовете бяха супер. Дори и най-малките и най-ниските скриваха от поглед онова, което идеше зад завоя, което ѝ позволяваше известна степен на надежда. Имаше някаква утеха в незнанието.
Стигнаха до една зона за отдих преди Бойзи, Айдахо и Амбър си поръча сандвич с печена шунка и сирене и картофки. Изтърпя дрънкането на Глен как всичко в Америка идвало с картофки, дори когато не ги поръчваш, след което пътуваха още два часа. Стигнаха малък мотел в Бейкър Сити, в който имаше само две свободни стаи. Майло реши да прекара нощта в колата и не искаше да чуе друго, след което отново бяха на път още преди седем на следващата сутрин.
Малко след обед в събота целта им изникна полека пред тях. Първо не се виждаше нищо, освен издигащите се от двете им страни дървета — основно Дугласки ели и гигантски туй. Долината беше станала по-дълбока, на една ливада имаше цветна леха с кръгъл знак, който ги уведомяваше, че в момента навлизат в Каскейд Фолс и че населението е 9 243 ду̀ши. Един по-малък знак отстрани съобщаваше, че градът е част от програмата Трий Сити. Първата сграда отдясно, покрай която минаха, беше един бар и ресторант с чудесен вид, а първата отляво — пералня. Подминаха още селскостопански ветеринарен магазин, използван паркинг, дрогерия, Музеят за историята на Каскейд Фолс и един достолепен стар хотел, който се извисяваше висок и горд и гледаше града отгоре.
— Ще отседнем тук довечера — каза Амбър.