Майло кимна. Лицето му беше белязано от умора, въпреки че очите му бяха ясни. Спряха на предния паркинг и излязоха. Амбър и Глен се протягаха, за да оправят схванатите си гърбове. Майло нямаше нужда от това.
Влязоха през каменната арка във фоайето. Много тъмно дърво и стари картини. Жената на рецепцията се усмихна.
— Добре дошли в хотел „Варга“. Казвам се Ингрид. Имате ли резервация?
— Не, нямаме — отвърна Майло. — Това проблем ли е? Дали ще се намерят три стаи за нас?
— Може да имате късмет — докато Ингрид проверяваше отдавна остарелия компютър пред себе си, усмивката ѝ си остана на място, като свежи цветя на гробище. — Имате късмет — обяви тя. — Наистина имаме три свободни стаи. За какъв период ще ги използвате?
— Да започнем с тази вечер — отговори Амбър. — Може да ни трябват и за утре вечер, но се надяваме, че не.
Ингрид кимна.
— Много добре. Но ви моля да ни уведомите, веднага щом ви е възможно, за да можем да ги запазим за вас, ако се появи внезапен наплив. Моля, попълнете тези формуляри — тя връчи на всички по една бланка и по един химикал. — Посещавали ли сте Каскейд Фолс преди?
— За пръв път.
— О, сигурна съм, че ще ви допадне — каза Ингрид, докато те пишеха и лъжеха. — Имаме изненадващо разнообразна общност. Знам, че градчето изглежда като типичната средна класа от край до край, но имаме толкова много различни култури и хора — истински американски град, както казваше някога баба. Знаете ли, аз съм родена тук.
— Така ли? — попита Майло.
— Родена и израснала — потвърди Ингрид. — Преместих се, когато бях на двайсет, омъжих се и се задомих в Бостън. Много ми харесваше, но веднъж си дойдох за събота и неделя да видя родителите си и осъзнах, че не ми се тръгва повече оттук. Оставих съпруга си, децата си и всичко. Не ми трябваха. Нищо от това не ми трябваше. Всичко, което ми трябваше, беше тук. Наистина чудесен град. Хората са прекрасни. Изчакайте само да се срещнете с господин Варга. Той е собственик на хотела. Ще ви допадне много. С всички е така.
Очите ѝ се бяха замъглили, докато разказваше, а усмивката така се беше разтеглила, че на Амбър ѝ се струваше, че кожата ще се скъса вече.
— Всъщност търсим един човек — каза Амбър, а гласът ѝ разсече мъглата, в която Ингрид беше започнала да потъва. — Грегъри Бъкстън. Познавате ли го?
Ингрид примигна, а после ѝ трябваше известно време, за да обработи въпроса, след което поклати глава.
— Съжалявам, не. Но пък познавам Алтеа Бъкстън. Много приятна възрастна дама. Може би е роднина?
— Възможно е — каза Майло. — Наблизо ли живее?
— На улица „Блийкър“. Майка ми и нейната майка бяха приятелки. После стана много религиозна. А може и винаги да си е била религиозна. Алтея де, не майка ми. Майка ми никога не можеш я намери в църква. Никога не е имала време за организирана религия, казваше, че всичко е една голяма глупост. Тя, естествено, посещаваше врачки всяка седмица и им връчваше кажи-речи цялата си инвалидна пенсия, та ако нещо е голяма глупост, то това са тъкмо тези измамници. Почина преди две години. Майка ми де, не Алтея.
— Съжалявам да го чуя — каза Майло.
— Благодаря ви. Отиде си без време — всички така казват. В съботата след като почина, една от ясновидките, при които ходеше редовно, се обади вкъщи да попита защо си е изпуснала часа. Казвам ѝ — не ще да си много добра врачка, щом не си разбрала, че ще се случи. И знаете ли какво направи тя? Предложи услугите си на медиум по намалена тарифа. Пратих я по дяволите и затворих телефона.
— Чисти лешояди — изкоментира Майло.
Ингрид кимна.
— И аз това казах. Разказах всичко на господин Варга и тъкмо лешояд беше думата, която използвах. Казах, че е лешояд. Господин Варга се съгласи с мен. Много умен човек е, много свят е видял, не само Бостън, като мен. Знае той това-онова.
Горе-долу по това време всички си подадоха картите, тя ги прегледа и внимателно ги постави в тясна дървена кутия. Взе три ключа от таблото зад себе си и им ги подаде.
— Всички сте на втория етаж — каза им тя. — Вечерята се сервира в седем и продължава до десет, но ако имате намерение да сте там още към осем, може дори да успеете да се запознаете със самия господин Варга.
— Е, това би било чудесно — отвърна Майло и се усмихна.
Оставиха чантите по стаите — Амбър имаше голяма спалня с колони и тежка тоалетка с огромно огледало, след което се върнаха в Чарджъра. Отидоха до улица Блийкър — приятна улица в приятен квартал, леко нагоре по хълм, недалеч от църквата. Откриха пощенската кутия с името Бъкстън и почукаха на вратата.