Накрая успя да каже само:
— Тъкмо си взех душ.
Майло кимна.
— Хубаво.
— Как беше водата? — попита Вероника.
— Гореща — отговори Амбър.
Майло кимна отново, сякаш това беше много важна информация, която трябваше да подреди някъде в главата си.
— Добре, ами тогава ще се видим утре сутрин.
— Да, ще се видим — отговори Амбър. — Лека нощ.
Вероника се усмихна с красивата си усмивка и Амбър наблюдаваше как двамата изчезват в стаята на Майло.
Тя стигна до своята и заключи вратата, сложи дрехите си на стола. После застана на средата на стаята и се намръщи.
Трябваше да признае, че ѝ беше странно да види Майло и Вероника… заедно. Осъзна, че е наистина изненадана, може би защото нещата, които свързваше с Майло, бяха опасност и страх, а може би до някаква тревожна степен — със смърт. Никога не ѝ беше хрумвало, че може да има нормални чувства зад тази бдителна хладност. Дори беше донякъде разочарована. Беше приела, че някой като Вероника, макар и несъмнено секси, каквато действително беше, нямаше да има ефект върху него. Амбър беше очаквала да е над тези неща.
Сама се засмя на това колко високопарно звучеше. Той беше зрял мъж и правеше, каквото си иска, което нямаше нищо общо с нея.
Отиде до леглото си, издърпа завивките и се мушна между тях. Чаршафите искряха от чистота и тя се усмихна. Нищо по-хубаво от свежо оправено легло. Възглавницата беше хладна и тя потъна в нея. Не прекалено мека, не твърде плътна. Точно както си трябва, би казала Златокоска. Погледна към тавана — чисто бял, без никаква пукнатина.
Усмивката ѝ угасна.
Сети се за Дейкър Шанкс, който се разграждаше в багажника на Чарджъра. Сети се и за самия Чарджър и що за Звяр е. Сети се за Хедър Медина и баща ѝ и се зачуди как са. Сети се за майката на Грегъри Бъкстън и какво щяха да правят, ако не успееха да я убедят да им помогне. И се сети за родителите си.
Преди всичко мислеше за тях.
Когато сълзите напълниха очите ѝ, тя ги изтри и изгаси лампата. Заспа, после се събуди и остана да лежи, като се наместваше през няколко минути. Най-сетне отново се обърна по гръб и се заслуша в хотела. Той скърцаше тихичко. Стенеше. Отваряха се и се затваряха врати. Чуваше приглушени стъпки. Приглушени гласове. Неясен свят отвъд тези четири стени, свят, който нямаше общо с нея, който не се занимаваше с нейните страхове и с нейните проблеми. Свят, който нямаше да скърби ако си отидеше, ни то пък щеше да се радва на това. Безразличен свят. Равнодушен. Свят, който я превръщаше в дребна точица.
Амбър се изправи.
— Е, това вече е депресантско — промърмори тя на глас.
Включи лампата и стана. Дръпна завесите, отвори прозореца и се показа навън, вдишвайки от нощния въздух. Харесваше ѝ прохладата. Въздухът я накара да потрепери, ама наистина. Позволи си да се усмихне и се остави на приятната емоция.
Под нея се чу някакво движение — отвори се прозорец. Амбър наблюдаваше с лек интерес как още някой се надвеси навън, за да усети нощта по същия начин като нея. Виждаше само горната част на главата на госта. Може би хората изпитваха нужда да направят това тук — да погледат града отгоре и да почувстват живота.
Отвори се още един прозорец и се показа още една глава. После още една, и още една глава. Амбър потисна смеха си, спомняйки си клипчета, които беше гледала от една стара телевизионна игра на име „Холивудски квадратчета“. Потисна порива да им подвикне и да сподели с тях шегата. Само че усмивката ѝ угасна, докато наблюдаваше гостите да пролазват от прозорците, да се притискат към стената с лице надолу, преди да се спуснат в мрака под тях.
Нещо се замъгли от лявата ѝ страна — някой се спускаше от прозореца над нея. Тя се обърна, погледна нагоре — право в лицето на самия Варга, който се държеше за тухлите, а палтото му се развяваше зад него. Очите му бяха диви и се впиваха в нея. След което той се пусна и се хвърли към нея.
32
Амбър изпищя, дръпна глава, а Варга профуча покрай прозореца ѝ.
Тя бързо го затвори, отскочи назад, след което излезе от стаята и побягна към тази на Майло.
Заудря с юмрук по вратата.
— Майло, отвори! Майло!
Глен излезе от неговата стая.
— Амбър? Какво става?
— Трябва да се махаме. Варга е… Не знам какво е. Но има и други като него и трябва да се разкараме оттук преди да… направят нещо.
Глен кимна.
— Не говориш много смислено, да ти кажа.
Амбър не му обърна внимание и завъртя дръжката на вратата на Майло. За нейна изненада беше отворено и тя влетя вътре. Стаята беше празна. Леглото беше недокоснато.