— Това беше вятърът. Беше много зловещо и призрачно, и страшно, и нали се сещаш… този вятър.
— Това бяха гласове. Това бяха хора, които шепнеха и се смееха.
— Вярно, че звучеше като смях.
— Ами хората, които летяха?
— Летяха ли? Какво?
— Щяха да те грабнат!
Глен постави ръце на раменете ѝ и каза с вбесяващо успокоителен тон:
— Амбър, ти направо откачи. Хотелът е празен, а Майло се е чупил и нямаме никаква представа какво се случва, но ще трябва да запазим спокойствие. Ако оставим на въображението си да се отнесе, сме…
— Майната ти — каза Амбър и тръгна.
— Нямах нищо лошо предвид — започна Глен, докато я следваше по петите. — Къде отиваш?
— В стаята си. Ще барикадирам вратата и ще чакам сутринта.
— А, да, хубавият сън вероятно е най-доброто нещо.
— Млъквай, Глен.
Тя тръгна нагоре по стълбите.
— Ей, разбирам — каза той. — Изплашена си. Разбирам, и аз съм така. Може би ако се промениш в твоето, така де, сещаш се, в другото ти аз, може да не изтрещяваш толкова много. Може да успееш да се успокоиш.
— Не е добра идея да се успокояваш, когато си в опасност. Трябва да си останем изплашени и под тревога.
— Съгласен съм — каза Глен. — И ти вярвам. Вярвам, че сме в опасност. Така че мисля, че трябва да отидем в твоята стая, да се барикадираме, а ти да се промениш в другото си аз и да чакаме до сутринта.
Амбър го изгледа.
— Ние?
— Нали и аз съм в опасност?
Тя въздъхна.
— Мда.
— Ами хайде тогава — рече той и влезе в стаята ѝ.
Тя стисна зъби и го последва, след което заключи вратата.
— Ще поема първата смяна, ако искаш — каза Глен и отиде до отворения прозорец. — Можеш да се промениш, когато решиш.
Амбър почувства как кръвта се отдръпва от лицето ѝ.
— Затворих го, преди да изляза — прошепна тя.
Глен постави ръце на перваза.
— Ей — каза, — виждам къщата на Алтеа оттук.
След което го отнесоха.
Амбър се разкрещя и се намери с червената кожа, преди да осъзнае какво става. Изтича до прозореца, погледна навън, но не видя нищо, само чу смеха. Отново затвори прозореца, увери се, че резето е добре залостено и дръпна пердетата. Избута гардероба пред вратата. Най-накрая извлачи завивките в ъгъла, седна и се зави до брадичката с одеялото.
Нещо стържеше по вратата ѝ. Нокти.
Някой шепнеше в ключалката.
Амбър зачака утрото.
33
Тя не спа.
Беше уморена, очите ѝ жадуваха да се затворят, но не заспа, не и когато Глен бе отвлечен така, не когато Майло бе изчезнал, не и с всичките онези… хора навън. Нито пък си върна нормалния вид. Остави рогата и зъбите, и ноктите — носеха ѝ същото спокойствие, каквото оръжието на войника.
Половин час преди зазоряване, тишината напусна хотела. Амбър чу стъпки в стаята отгоре. Чу прозорец, който се затваряше на долния етаж. Връщаха се.
Когато зората разчупи мрака, през завесите проникнаха няколко слаби лъча утринно слънце. Тя чу как звуците на нормалността постепенно проникнаха през пода. Отваряха се и се затваряха врати. Гласове, който се поздравяваха за добро утро.
Почака до седем часа, докато слънцето се вдигне напълно и денят започне наистина. Стана. Дръпна завесите. Каскейд Фолс се простираше свеж пред погледа ѝ.
Върна обратно гардероба и отключи вратата. Когато никой не влетя в стаята, тя си пое дълбоко дъх и усети как рогата се прибират обратно.
Пристъпи навън, като внимаваше да стъпва възможно най-безшумно. Стигна на пръсти до стаята на Майло, протегна ръка към дръжката, но вратата се отвори, преди тя да я докосне.
Амбър изхълца, а Майло отскочи.
— Боже — издиша той и се намръщи.
Тя го избута и влезе в стаята.
— Къде беше? — прошепна.
Той погледна към отворената врата, после към нея, сетне затвори.
— Моля?
— Снощи, ти изчезна. Беше взел и колата.
Той кимна.
— Вероника искаше да се повози. Никога не се беше качвала на Чарджър. Защо?
— Те взеха Глен.
— Кой?
— Варга — отвърна тя. — Варга и останалите взеха Глен.
— Не съм сигурен, че те разбирам.
— Снощи летяха наоколо и го извлякоха от прозореца!
Майло я изгледа.
Тя впи поглед в него.
— Не смей да казваш, че съм си въобразила всичко.
— Нямаше да го направя — промърмори той. Отиде до леглото, измъкна чантата си изпод него и извади пистолета и кобура си от страничния джоб. Закопча го на колана си и го плъзна така, че да не се вижда. После облече отгоре якето си.
Поведе към стаята на Глен. Заслуша се за миг при вратата, после бутна и отвори. Първото, което ги посрещна, беше кроткото хъркане на Глен.