Майло отвори завесите и Глен се събуди, завъртя се и се втренчи уморено в тях.
— Какво правите в стаята ми? — попита той с пресипнал глас.
— Какво стана? — попита Амбър.
— Моля?
— Снощи — поясни Майло. — Амбър, започни от начало.
— Не можех да спя — каза тя, — затова отворих прозореца. Видях Варга и още може би пет-шест човека, които лазеха надолу по стената. Никакви въжета, никаква екипировка, просто се лепяха за тухлите… Тогава… тогава се пуснаха и полетяха.
Глен се намръщи.
— Полетяха?
— Да — сопна се тя, после го загърби, обръщайки се отново към Майло.
— Тогава отидох при теб, но теб те нямаше. Дойде и Глен и излязохме навън да търсим колата.
— А нея също я нямаше — услужливо добави Глен.
— Но там имаше и други хора — продължи Амбър — и чувах как горе летяха още. Почти хванаха Глен, но успяхме да се приберем, отидохме в моята стая… Бях затворила прозореца преди да изляза, а пак беше отворен, Глен отиде до там и го отвлякоха.
Глен се намръщи.
— Тъй ли?
Тя се извъртя рязко.
— Издърпаха те през прозореца, Глен.
Той обработваше информацията.
— Охх — рече. — Значи това е станало.
Амбър беше готова да го убие.
— Какво?
— Събудих се на земята — отвърна Глен. — Сигурно съм паднал.
— Не падна. Издърпаха те! Ако беше паднал, половината кости щяха да са ти изпочупени!
Той поклати глава.
— Не е задължително. Ако тялото ми е било отпуснато през цялото време, има голяма вероятност…
— Млъкни, Глен! Как може да не си спомняш?
— Сигурно съм припаднал. Спомням си всичко, което разказа, с изключение на това, дето не съм го видял, например си спомням, че се качихме в стаята ти и после как се събуждам навън. Върнах се обратно, почуках на вратата ти, но беше заспала…
— Не бях заспала.
— Е, значи не си ме чула, тъй че просто отидох да си легна.
— А и ако си бил ти, не си чукал. Ти дращеше.
Глен се намръщи по-силно.
— Че защо да го правя?
— Амбър — каза Майло, — видяла си Варга, нали така? Сигурна ли си, че беше той?
— Напълно.
— Тогава ще отидем да си поговорим с нашия мил домакин.
Тя кимна.
— Добре. Чудесно. Аха.
— Имам въпрос — обади се Глен. — В какъв свят живеем, щом един мъж може да застане между друг мъж и жената, с която този друг мъж споделя дълбока връзка и силно физическо привличане?
— За Вероника ли говориш? — попита Майло и звучеше наистина объркан.
— Да, Майло, да, за нея.
— Тя не те харесва, Глен.
— Не е вярно.
— Каза, че ѝ напомняш на стреснат сурикат.
Глен замълча за миг. После отвърна с:
— Това няма почти никакъв смисъл.
— Ставай и се обличай — каза Амбър и излезе от стаята. — И си вземи чантата. Няма да спим тук довечера.
Глен взе да мърмори, но се облече и Амбър ги поведе надолу.
— О, здравейте — ведро ги поздрави Ингрид, щом ги видя. Очите ѝ се насочиха към багажа им. — Нима си тръгвате толкова скоро? Добре ли прекарахте нощта?
— Някои от нас я прекараха по-добре от други — каза Глен, докато се приближаваше.
Ингрид доби загрижен вид.
— О, лошо за някои от вас, тогава. Мога ли да ви убедя по някакъв начин да останете?
— Не знам — рече Глен. — Да имате по-малка сестра?
Майло рязко се изправи пред него.
— Може ли да поговорим с господин Варга, моля?
Ингрид за пореден път ги дари с една от усмивките си.
— Съжалявам, господин Варга е навън по работа за целия ден. Очакваме го да се прибере довечера, ако ще ви е от полза?
— Разбира се — отвърна Майло. — Тогава ще поговорим с него.
— Чудесно — каза Ингрид. — Нещо друго, с което да съм би полезна?
— Не, благодаря — отвърна Майло и подаде ключа си.
Амбър и Глен направиха същото и отидоха до Чарджъра, без да си кажат и дума. Качиха се.
— Този град не ми харесва — каза Амбър. — Тръгваме си веднага, щом разберем къде е Грегъри Бъкстън.
Глен кимна.
— Значи, ще разпитваме майка му. Ще я принудим да ни каже къде е.
Тя се обърна към него.
— Какво?
Той мигна.
— Ние… няма да разпитваме майка му?
— Тя е кажи-речи на колко… на сто?
— Религиозна е — намеси се Майло, докато палеше колата. — Днес е неделя. Най-вероятно ще отиде на църква. Което значи, че ще е извън къщата.
— Ще проникнем с взлом! — възкликна Глен. — Много сме добри в проникването с взлом! Макар технически да не влязохме така в Спрингтънската библиотека, просто се скрихме в тоалетната, но пък резултатът беше същият.