Притеснена, избърза надолу по стълбите и откри Алтеа да седи в дневната с Глен.
— Амбър — каза той, като се усмихваше широко, — най-сетне се събуди!
— Не посмях да те притесня — обади се Алтеа. — Изглеждаше изтощена, така че си рекох — я, да оставя горкото момиче да подремне.
— Ъ, благодаря — отговори Амбър. — Надявам се да не съм ви стреснала или нещо такова.
Алтеа се усмихна тъжно.
— Да ти кажа, трябва повече от едно девойче, за да се стресна.
Майло влезе с елегантна чинийка и чаша, от която димеше чай.
— Заповядай, Алтеа — каза той и подаде чая.
— Истински светец, това си ти — отвърна Алтеа, пое чашата и отпи.
— Надявам се, че този път не е толкова силен?
Алтеа се засмя.
— Не, скъпи, идеален е, благодаря ти.
Майло седна в креслото и погледна Амбър.
— Алтеа тъкмо ни разказваше кои са хората от църквата. Някои от тях са били болни напоследък.
— Точно така — потвърди Алтеа. — Знам, че Том Прендъргаст не е ходил на работа от понеделник, а Рейчъл Фолкнър не си е поела смяната в кафенето вчера или онзи ден. Дори не се е обадила, че се чувства зле. Аз не съм от хората, дето ще слушат клюките, но момчето на Стивънс не е бил добре цяла седмица. Казват, че имал инфекция.
Тя кимна, докато го казваше, сякаш Амбър трябва да е наясно за каква инфекция става дума.
— Мислиш ли, че всички са болни от едно и също нещо? — попита Амбър.
Алтеа отпи още една глътка от чашата си.
— Сигурна съм, че не знам. Но така изглежда, нали? Всички се оплаквали от слабост, а който ги е срещал, е забелязал колко са бледи. А после и…
Гласът ѝ заглъхна…
— А после какво? — настоя Майло.
Алтеа, обаче, само се усмихна.
— Нищо, скъпи. Просто разтревожени хора, това е.
— По-рано споменахте нещо за странни случаи на смърт? — каза Глен.
— О, небеса, не — отвърна Алтеа, а малките ѝ очи блестяха. — Такива приказки не са нищо повече от непристойни клюки, а аз не се занимавам с такива неща. Просто имахме една много странна година, много тревожна. При мистериозни обстоятелства умираха хора, после други твърдяха, че са ги видели, дни или седмици по-късно, да се разхождат по улицата. Винаги нощем, обаче. А всичко започна от онова нещастно семейство.
— Разкажете ни — каза Глен. — Моля ви.
Връхчето на езика ѝ се показа между устните, докато обмисляше молбата, след което се скри. Тя постави чашката и чинийката на масичката и зае изправена стойка на дивана. Майло и Глен се наведоха към нея. Амбър, която седеше на облегалката на креслото на Майло, направи същото.
— Семейство Мастърсън, — започна Алтеа. — Чудесно семейство. Майката беше адвокат, съпругът ѝ — учител. Математика, мисля. Имаха две прекрасни деца. Момчето беше по-малкото. Всички го наричаха чудо. Сложѝ го на пианото и ще ти засвири като Моцарт. Дай му цигулка — цял Вивалди. Дъщерята обаче — Розали, тя беше запомнящата се. Смея да твърдя, че от пръв поглед щеше да се влюбиш в нея, Глен. Красива и мила, интелигентна и забавна. Беше цветето на Каскейд Фолс. Имаше много кандидати, както чувах, и те са се държали забележително добре в нейно присъствие. Никакви непристойни истории. До Кейлъб Тълк.
— Кейлъб беше проблемно момче — продължи тя. — Сбивания. Изключван от училище три пъти. Вандализъм. Но, както и всяко друго момче на неговата възраст, беше влюбен в Розали Мастърсън. Тя беше любезна с него, което само говори още за характера ѝ, не мислите ли? Но такава си беше Розали. Момиче, твърде добро за този свят.
— В такъв случай предполагам, че ѝ се е случило нещо наистина лошо — каза Амбър.
Алтеа кимна сериозно. Взе чашата, отпи и пак я постави върху чинийката.
— Ухажванията на Кейлъб Тълк бяха ужасно, абсурдно непристойни. Той прие любезното ѝ отношение за нещо повече и се наложи тя да отхвърли задаванията му. Той не прие това добре. Казват, че се обесил на едно старо дърво до хотел Варга.
— Казват? — повтори Глен. — Не се ли знае със сигурност?
— Приятелката ми Сали Ан Дийтън настоява, че го е видяла как виси там, но докато полицията пристигне на място, тялото вече изчезнало.
— Какво се е случило с него?
— Никой не знае — отвърна Алтеа. — Но три нощи по-късно, в къщата на семейство Мастърсън се случи жестоко и кърваво убийство. Майката беше с отрязана глава. Бащата — с изтръгнато сърце. Синът, горкото дете, било разкъсано крайник по крайник. А Розали — отвлечена.
— Мислите, че го е направил Кейлъб — каза Майло.