— О, да — отговори Алтеа. — Вратата към спалнята на Розали била разбита. На стената до прозореца било написано „Кейлъб Тълк обича Розали Мастърсън“ със собствената ѝ кръв.
След тези думи последва тишина. Алтеа взе чинийката в ръка и отпи още една глътка от чая.
— Оттогава нещата тръгнаха зле и стават все по-зле. Хората умират, после пак се надигат. И, хайде сега, махнете тези изражения. Вие знаете. Ясно ми е. Има нещо там навън… нещо зло. И вие можете да го почувствате. Той не е от нашия свят.
— Той?
— Варга — каза тя. — Всичко се върти около него.
— Защо не си тръгнете? — попита Глен.
— Щях да съм си отишла още миналата седмица, ако колата ми не се беше счупила, — засмя се Алтеа. — Първо се инатих. Живея в Каскейд Фолс цял живот и бях решена да не допусна някакви сатанински изчадия да ме изгонят от собствения ми дом. После, е, просто размислих. Вампирите са способни да докарат човек до това.
Глен примига.
— Вампири ли?
— Ами разбира се, — отвърна Алтеа. — За какво си мислехте, че говоря?
— Представа нямам — каза Глен. — Но пък вампири? Наистина ли?
Алтеа кимна.
— Затова си нося кръстчето, където и да отида и затова не каня никого в дома си след залез-слънце. Хората, които пееха днес в църквата, са нещо като домашните любимци на вампирите — поробени са, но не са изцяло изсмукани. Знам си аз, по-добре да ми повярвате.
— Наистина ли говорим за вампири тип Дракула? — попита Глен, а на лицето му се разстилаше широка усмивка.
— Разбира се — каза Алтеа. — Ако ги бяхте погледнали отблизо, щяхте да забележите, че всички те имат по две прободни ранички на шиите си.
— Леле… — продума Глен.
Алтеа го погледна тъжно.
— Също като твоите.
35
Усмивката на Глен угасна.
— Моля?
— Имаш следи от ухапано, миличък — каза Алтеа, потупвайки с пръсти яката си.
Глен се намръщи и ръката му машинално се залепи за шията му. Ококори се.
— Какво?
Скочи като ужилен и се завъртя така, че Амбър и Майло да видят следите.
Амбър се изправи и едва не залитна.
— О, по дяволите.
— Какво значи това? Какво значи? — викаше Глен. — О, Боже, вампир ли съм? Това значи ли, че съм вампир?
— Не си вампир — отвърна Майло. — Но си белязан.
— Не отново! Не може да бъде! Нали вече бях белязан веднъж! Носех Знака на смъртта! Не може пак да ме белязват!
— Какво означава белязан? — попита Амбър.
— Означава, че вампирът, който е ухапал Глен, може да го намери по всяко време, когато пожелае — отвърна Алтеа и вдигна рамене. — Подготвила съм си домашното.
— Аз съм белязан — промълви Глен с широко ококорени очи.
— Няма нужда да правиш от мухата слон — каза Майло, но Глен вече крачеше към входната врата.
— Трябва да се поразходя — рече той. — Трябва… трябва да се освободя!
След което си тръгна, а вратата остана отворена подире му.
— Какъв мелодраматичен младеж — каза Алтеа.
Но преди вратата да щракне, Глен влетя на бегом обратно вътре.
— Тук са! — извика, затръшна вратата и се втурна към прозореца.
Амбър се намръщи.
— Вампирите?
Глен се обърна към нея с истински ужас на лицето.
— Родителите ти.
Тя беше на прозореца, преди да осъзнае какви ги върши, тъкмо навреме да види колата на родителите си, която изчезваше зад ъгъла. Цялата се вледени.
— Видяха ли те? — попита Майло, сграбчвайки Глен за яката. — Познават те по физиономия. Видяха ли те?
— Не — отвърна Глен. — Не ме видяха.
Майло се обърна към Алтеа.
— Колко изхода има от този град?
— Боя се, че са само два — отговори тя. — Пътят на изток и мостът на запад.
— Със сигурност са ги покрили. Двама на изходите, а другите двама претърсват града. Трябва да тръгваме.
— Чакай — спря го Амбър. Вече ѝ идваше твърде много. Твърде скоростно. Тя имаше нужда нещата да се забавят, да има възможност да помисли. — Те… те не знаят защо сме тук, нали така? Искам да кажа, може и да са ни проследили до града, но очевидно не са говорили с Шанкс. Не знаят нищо за Алтеа и за сина ѝ, нито пък за вампирите. След няколко часа Каскейд Фолс ще гъмжи от тези неща, нали така, Алтеа?
Алтеа кимна.
— Влошава се с всяка изминала вечер.
— Ето — каза Амбър. — Това ще им отвлича вниманието. Ние трябва само да си траем до сутринта, после просто да се промъкнем покрай тях. Алтеа, ще те вземем с нас. Ще опаковаме багажа ти, докато чакаме.
— Това е план — съгласи се Майло. — Но щом са ни проследили чак дотук, значи знаят с каква кола сме. Ще се наложи да я скрия.