— Но Дяволът, разбираш ли, Дяволът няма време за Божиите планове. Дяволът и онзи негов Сияен демон са тук, за да объркват нещата. Грегъри сключи сделката и аз се радвам, че го направи, понеже бедничкият Джейкъб не заслужаваше онова, което Бог му причиняваше. Радвам се, че синът ми направи това, което направи, макар че се обрече завинаги.
— Какво искаше Сияйния демон в замяна?
— Душѝ — отвърна Алтеа. — Какво иска обикновено? Душѝ, душѝ и още душѝ — колкото по-невинни, толкова по-добре. Но синът ми е по-хитър от Сияйния демон. Джейкъб се излекува, а Грегъри изчезна, без да му се налага да пролее и капка кръв. Сияйния демон не знае къде да го търси. Така че се съмнявам, че ще успееш да го откриеш, ако нямаш нищо против да ти го кажа.
— И нямаш никаква представа къде може да е?
— Нямам — отговори Алтеа. — Грегъри вероятно смята, че така е по-безопасно — за него и за мен.
— Ами внукът ти?
Алтеа поклати глава.
— Джейкъб не знае. Поне не мисля, че знае.
— Дали може да поговорим с него?
— Боя се, че нямам телефонния му номер. Живее в Крикет Хил, това е в Колорадо. Улица Бъркит, мисля. Може и да съм в грешка.
— Той не ти ли се обажда?
Алтеа се усмихна.
— Младите си имат свой живот, както добре знаеш. Никой не е длъжен да ми се обажда, нито да ми пише. Ти обаждаш ли се на твоите баба и дядо?
— Аз, ами аз никога не съм имала.
Алтеа я потупа по ръката.
— Срамота. Имам чувството, че щеше да си добра внучка. Ами приятелят ти?
— Глен? Не, и неговото семейство не си струва приказките.
— Ами тогава — рече Алтеа, — е много хубаво, че има теб и Майло, нали?
— Предполагам.
Алтеа се усмихна.
— Хайде, върви сега. Оставѝ старата женица да си почива.
Амбър излезе от стаята и леко затвори вратата. Мина през тоалетната, а после си направи сандвич в кухнята. Направи и на Глен и му го занесе. Дневната беше празна.
— Глен? — повика тя.
Претърси къщата, като се паникьосваше все повече и повече. Най-накрая се приближи до прозореца и погледна в посоката, в която той гледаше, когато му се причуваше шепотът. В пълния мрак в другия край на града ярко светеше една-единствена къща.
Амбър свали тежкото разпятие от стената на Алтеа и го последва в нощта.
36
Амбър крачеше бързо, гледаше да се крие в сенките, а в ръката си здраво стискаше кръста. Улиците бяха неестествено притихнали, цялото градче Каскейд Фолс задържаше дъха си за утрото. Но дотогава имаше много време.
Някъде по средата на пътя Амбър забеляза първата кола, която се движеше из града. Тя се скри зад една ограда, прилепи се странично, надничайки през листата на добре оформения плет.
Колата мина бавно и толкова близо, че Амбър успя добре да огледа и Грант, и Кърсти.
Затаи дъх.
Никакви демонски рога у старите приятели на родителите ѝ. Изглеждаха си съвсем нормално, седнали в колата, оглеждаха се като ястреби в търсене на плячка. Амбър почувства безразсъден порив да се изправи, да се остави да я видят.
Устоя.
Колата продължи напред и Амбър се замисли над видяното. За лицата им. Спокойни, но в очакване. Търпеливи, но развълнувани. Знаеха, че е наблизо и че затварят капана. Желанието да се изправи бързо изчезна, заменено от толкова дълбока ненавист, че сега трябваше да се възпре да не закрещи ругатни по тях. Сърцето ѝ тупкаше още по-силно в гърдите и тя се преобрази, без да иска. Този път я нямаше придружаващата промяната болка.
Когато колата сви зад ъгъла, Амбър продължи напред, все още в демонската си форма, пресече бързо улицата и отново се плъзна в сенките.
Стигна до хотел Варга, без да срещне друг човек, и го заобиколи. В съзнанието ѝ проблесна гледката на вампирите, които лазеха по фасадата на хотела като мухи по парче гнило месо, но до този момент нямаше нищо необичайно, или неестествено, поне видимо. Тя продължи през тъмния квартал към единствената къща, която светеше.