Стигна до къщата на Алтеа преди дори да се сети да погледне дали я следват. Не.
Върна си нормалния вид и едва не припадна. Мускулите ѝ горяха, а въздухът не ѝ достигаше. Вратата на Алтеа се отвори, Майло изскочи отвътре тичешком, хвана я за ръката и я издърпа навътре.
— Къде, по дяволите, беше? — попита, докато затваряше вратата зад гърба ѝ.
Вероника се изправи от дивана, когато видя Амбър. Беше бледа, дрехите ѝ бяха мръсни, а коляното кървеше.
Амбър обаче изобщо не я беше грижа за това.
— Глен — каза. — Хванали са Глен.
Майло се поколеба, но Амбър се опря на гърдите му и той я прегърна.
Тя заплака.
38
Амбър спеше и сънуваше мъртви неща.
Събуди се от светлината и от приглушените гласове, които идваха някъде от къщата. Спокойни гласове. Тихи. Тя стана и се облече до прозореца. Тук от високия хълм добре се виждаше целият град. Оттук Каскейд Фолс изглеждаше спокоен, от онова спокойствие, характерно за гробищата.
Една кола мина през няколко улици, появявайки се и изчезвайки от поглед, с бавна скорост. После изчезна.
Познаваше тази кола. Почти всеки ден през последните три години беше пътувала в нея, откак родителите ѝ я бяха купили.
В друга част на града забеляза движение. Крачеха двама ду̀ши. Тя присви очи. Веднага разпозна Алистър. Другият човек за миг изчезна от поглед заради едно дърво. След това се появи Имелда и Амбър прехапа устни, за да не заплаче.
Гледаше ги как се приближават към някаква къща. Преобразиха се, а червената им кожа и рогата им бяха впечатляващи, дори от такова разстояние. Алистър изрита входната врата и двамата влязоха вътре.
Амбър стоеше до прозореца и се мръщеше.
Най-сетне се забеляза движение — Алистър влачеше някого навън. Обърна се и хвърли тялото на поляната отпред, и в мига, в който го осветиха слънчевите лъчи, човекът избухна в пламъци. Амбър не чуваше писъците, но виждаше как Алистър се смее, докато мъжът се гърчеше. Имелда подмина Алистър и горящия вампир, без да ги погледне и влезе в следващата къща. Алистър я последва с нежелание.
Горящият вампир най-сетне спря да се мята, огънят го погълна, разгаряйки се така ярко, че Амбър отклони поглед. Когато пламъците угаснаха, нищо не беше останало от него.
Имелда изрита вратата на съседната къща и поведе Алистър навътре.
От врата на врата, избиваха вампирите по къщите и издирваха Амбър. С тази скорост щяха да стигнат до хълма преди следобеда — но идваха.
Алтеа се изнесе от Каскейд Фолс още преди обяд. Натовариха колата на Вероника с багажа ѝ, а Вероника седна зад волана. Не беше говорила много предната вечер. Амбър разбра, че беше бягала от вампирите, когато Майло я открил, и толкова. Но жената имаше онзи особен поглед в очите си — поглед на обсебен. Беше различна от жената, с която бяха вечеряли. Майло я целуна, двамата се сбогуваха, а Алтеа помаха на Амбър, докато се отдалечаваха бързо.
— Харесваш я, нали? — попита Амбър Майло.
Той я погледна, но не отговори.
— Благодаря — каза тя.
Майло вдигна рамене и се върна в къщата. Амбър го последва.
Двамата наблюдаваха от прозореца как Алистър и Имелда извличат вампирите на слънце. Приближаваха се.
Родителите на Амбър минаха покрай къщата. Амбър понечи да се скрие, но Майло я сграбчи и я задържа на място.
— Движението привлича окото — каза той.
Родителите ѝ минаха покрай къщата, без да ги забележат.
Не виждаха къде са Грант и Кърсти.
— Трябва да се махаме — каза Майло. — Тръгнем ли сега, ще имаме няколко часа преднина. Може би дори цял ден. Амбър? Какво мислиш?
— Ще зарежем Глен? — тихо попита тя.
— В момента нищо не можем да направим за него.
— Не знаем дали е мъртъв.
— Каза, че е изглеждал…
— Знам какво казах — сопна се тя. — Но не съм сигурна, нали?
Майло не продума известно време.
— Не сме убийци на вампири — каза накрая.
— Не съм споменавала нищо за…
— Искаш да ги спреш. Искаш отмъщение. Виждам го по лицето ти.
— А заедно с това можем да спасим животите на онези глупаци, които все още искат да останат в този град.
Той я погледна право в очите.
— Какви си мислиш, че сме ние? Не сме кавалерията. Това не е наша работа, нито наша отговорност.
— Спряхме Шанкс.
— Защото нямахме избор — отвърна Майло. — Тук можем да избираме. Взимаме колата и се махаме. Остави родителите си и приятелите им да избиват вампирите. Може да свършат малко добрини, за разнообразие. Амбър, трябва да помислиш по въпроса. Джейкъб Бъкстън е на два дни път оттук, а кой знае още колко ще отнеме да стигнем до баща му след това?