— О, така ли? — отвърнах едва-едва, а гласът ми отекна в огромната зала.
На върха на стълбището имаше огромна мраморна арка. Баща ми посочи към нея:
— Това е временният ни офис, но можем да отидем там по-късно. Сега мисля, че предпочитате да видите стаите си.
Дръпнах го леко за ръкава и се отдалечихме от другите.
— Всъщност най-много искам да разбера откъде се взеха другите демони. Те… те не са ми брат и сестра, нали?
Баща ми се ококори зад очилата си.
— Не! Мили боже, разбира се, че не. Ник и Дейзи са… можем да говорим за това друг път, но не, не са ни роднини.
— Тогава защо са тук?
Баща ми се намръщи и вдигна рамене.
— Защото нямат къде другаде да отидат, а това е най-безопасното място за тях.
В това имаше смисъл.
— Точно така. Защото ще можете да ги обезвредите, ако станат супердемонични в някой момент.
Баща ми поклати глава:
— Не, Софи. Имах предвид, че тук е безопасно за тях. Ник и Дейзи вече са преживели няколко опита за покушение.
Той дори не ми даде време да реагирам на тази информация, а помаха на Лара. Токчетата й тракаха по мраморния под, докато се приближаваше към нас.
— Софи, Лара е приготвила най-добрите стаи за теб и спътниците ти. Защо не отидете да ги разгледате? Ще говорим по-късно.
Това очевидно не беше предложение, така че свих рамене и тръгнах.
Лара ни поведе по дълъг каменен коридор, който стигаше до мрачна и тясна отсечка. Докато минавахме през нея, не можех да се освободя от усещането, че се движа в гробница.
Лара използваше момента да ни обстрелва със статистика, която изобщо не слушах. И без това звучеше невероятно.
Половин милион кубични метра жизнено пространство, повече от триста стаи, трийсет и една от които — кухни. Деветдесет и осем бани. Триста петдесет и девет прозореца. Две хиляди четиристотин седемдесет и шест лампи.
Джена клатеше невярващо глава. Стигнахме на четвъртия етаж, където се намираха нашите стаи. Първа беше стаята на Кал и Джена избухна в смях, когато надникна зад рамото му. Това нямаше как да му пасва по-малко. Може да се каже, че покривката на леглото и завесите в някакъв смисъл бяха подходящи за мъжка стая, но не и златистата мебелировка. Да не говорим за пухкавия балдахин на леглото.
— О, Кал — започнах, възвръщайки самообладанието си за пръв път, откакто бяхме пристигнали. — Тук ще можеш да правиш страхотни спящи партита. Всички момичета ще ти завиждат.
Кал ми се усмихна и за миг ми се стори, че част от напрежението между нас се стопи.
— Не е толкова зле — каза той.
После се тръшна на леглото и потъна в морето от пухкави завивки и меки възглавнички, а на мен не ми оставаше друго, освен да се засмея.
Лара изглеждаше засегната.
— Това легло е принадлежало на третия херцог на Корнуол.
— Страхотно е — промълви Кал, а гласът му се чуваше леко заглъхнал. Той вдигна палец, от което двете с Джена се разсмяхме още повече.
Лара ни поведе по тесен коридор. Отвори една врата и за мен не остана никакво съмнение, че тази стая е подготвена специално за Джена. Имаше розови пердета, розови мебели, дори кувертюрата на леглото бе розова. Стаята гледаше към малка цветна градина. Ветрецът, който нахлуваше през отворения прозорец, носеше аромата на свежи цветя. Трябва да призная, че бях впечатлена. И леко изненадана.
— Невероятна е — каза Джена.
Бе усмихната, но лицето й изглеждаше пребледняло и се досетих, че не се е хранила, откакто напуснахме „Хеката“. Сигурно Лара си е помислила същото, защото влезе в стаята и отвори един шкаф. В него имаше хладилен минибар с пакетчета кръв.
— Нулева отрицателна — обясни тя, посочвайки към кръвта, сякаш Джена току-що е спечелила наградата в телевизионно шоу. — Казаха ми, че това е любимата ти.
Очите на Джена бяха потъмнели и тя облиза устни.
— Така е — отвърна с плътен глас.
— В такъв случай ще те оставим насаме — каза нежно Лара и ме хвана за ръка. — Стаята на Софи е в края на коридора.
— Чудесно — отвърна Джена, без да откъсва поглед от кръвта.
— Ще се видим по-късно — казах и си тръгнах.
Джена затвори вратата, а после, предполагам, се е нахвърлила на кръвта.
— За теб сме подготвили една много специална стая — нервно изрече Лара. — Надявам се, че ще ти хареса.