Тя отвори една врата на няколко метра от стаята на Джена.
В първия момент можех само да стоя на прага и да се взирам в захлас. Стаята не бе просто специална, беше поразителна.
Прозорците се простираха от тавана до пода и гледаха към друга цветна градина, по-голяма от тази на Джена. В средата й малък фонтан пръскаше водни капки наоколо. Пердетата бяха от бял сатен с нежни флорални мотиви в свежозелено. Стените бяха бели, също украсени със зелени тревисти стволове като джунгла, прекъсвана на места от ярки цветя.
Леглото бе снежнобяло с фин копринен балдахин. Имаше канапе и два стола, покрити с бледозелено кадифе, както и библиотека с няколко от любимите ми книги, а на нощното шкафче стоеше снимка на майка ми.
— Страхотно — възкликнах и Лара се усмихна самодоволно.
— Много се радвам, че ти харесва — отвърна. — Искам да се чувстваш възможно най-комфортно.
— Справили сте се страхотно — казах.
Стаите на Джена и Кал бяха наистина хубави, но за моята се бе престарала. Сигурно е искала да впечатли шефа си.
Изведнъж осъзнах, че може да ми се подмазва, защото един ден аз щях да й бъда шеф. Единственото, което ми се искаше в този момент, бе да легна и да заспя. Но преди това трябваше да се обадя на мама, за да й кажа, че съм пристигнала и че всичко е наред.
— Има ли телефон тук? — попитах Лара.
Тя извади мобилен телефон от джоба си и ми го подаде.
— Баща ти ми каза да ти го дам. Неговият номер е с код едно, а на майка ти е две. Ако искаш да разговаряш с някого в „Хеката“, натисни три.
Загледах се в телефона. Мина почти цяла година, откакто за последен път бях виждала мобилен телефон. В „Хеката“ не бяха разрешени. Запитах се дали все още си спомням как се пише съобщение. Изведнъж Лара посочи едно от великолепните бюра и едва тогава забелязах лъскавия сребрист лаптоп върху него.
— Баща ти ти е направил и електронна поща, така че се чувствай свободна да я използваш.
Компютрите също бяха забранени в „Хеката“, поне за учениците. Г-жа Касноф имаше един в стаята си. Веднъж с Джена прекарахме много досаден час по Магическа еволюция и залагахме какъв може да е имейлът й. Джена предположи, че е нещо тъпо, например името й, а аз реших, че е вложила повече въображение и е избрала нещо по-засукано, например Лейди Вещица. Хванахме се на бас за десет долара. Предполагам, че сега ще мога да разбера.
— Ще те оставя да се обадиш на майка си — каза Лара и се насочи към вратата. — Но ако има още нещо, което искаш, ще се радвам да ми кажеш.
— Непременно — отвърнах, но бях твърде разсеяна.
Отворих вратата, която водеше към личната ми баня, и забелязах, че е поне три пъти по-голяма от цялата ми стая в „Хеката“.
Веднага щом Лара излезе от стаята, се обадих на мама. Като й казах, че сме в абатство Торн, моментално стана подозрителна.
— Завел те е там! Обясни ли защо?
— Ами… не. Мисля, че има нещо общо е идеята да приема своята съдба като бъдещ председател на Съвета и т.н. Нали разбираш, нещо като „Заведи демона си на първия му работен ден“.
Мама въздъхна:
— Добре, радвам се, че си жива и здрава, но, моля те, кажи на баща си да ми се обади при първа възможност.
Обещах, че ще го направя, но щом затворих телефона, изведнъж ме обзе изтощение. Не ми се занимаваше с драма между родители на фона на всичко, което ми беше на главата.
Бях в Англия. С баща си. В някаква адски голяма къща, която също така го раздава главна квартира на Съвета, както и дом за още двама демони. А на всичкото отгоре все още не можех да се отърся от онова странно чувство, че няма да се върна повече в „Хеката“.
Да не говорим, че бившата ми любов се мотае някъде наоколо и се занимава предимно с убиване на чудовища като мен.
Определено ще ми трябва една хубава дрямка, преди да се заема с всички тези неща.
Тръшнах се на леглото. Може и никога да не е принадлежало на някой херцог, но като че ли беше пълно с перца от бебета ангелчета. Събух обувките си и се мушнах между хладните чаршафи. Всичко ухаеше приятно на слънце и зелена трева. Реших да поспя поне час, преди да отида да говоря с баща си. А може би после трябваше да попитам Лара дали има карта или поне GPS на къщата.
Затворих очи и заспах, чудейки се защо името Торн ми звучеше толкова познато.
Шеста глава
В следващия момент някой ме разтърсваше и крещеше в ухото ми. Изправих се напълно дезориентирана, а сърцето ми бе заседнало в гърлото.