Загледах се в чертите й на снимката. За какво ли си е мислила този ден? Дали й е харесвало тук?
Доколкото знам, е ползвала същата тази стая преди шейсет години. Само като си го помислих и ме побиха тръпки. Искаше ми се да я питам дали е имала предчувствие за ужасното нещо, което е било на път да й се случи, дали се е разхождала из хълмовете на Торн, изпълнена със същото страховито чувство, което изпитвах аз сега.
Но Алис, запечатана на снимката през 1939 година, беше едно усмихнато момиче, което не можеше да ми даде никакви отговори, а по лицето й не личеше да има и най-бегла идея какво й вещае бъдещето.
Какво вещае и за мен.
Девета глава
Не срещнах баща си на другата сутрин. Събудих се рано и си взех бърз душ. Повярвайте ми, ако сте прекарали цяла учебна година, споделяйки банята с всички момичета на етажа, и вие ще откачите на тема „душ насаме“.
По някое време предната вечер целият ми багаж е бил разопакован и всичките ми дрехи са били грижливо подредени в гардероба. Като си спомних колко добре бяха облечени всички вчера, обмислих варианта да си сложа единствената рокля, която си носех, но в крайна сметка предпочетох дънки и тениска. Все пак си обух сандали, а не гуменки.
На слизане минах през стаята на Джена, но не я открих. Вратата на Кал бе затворена и ми хрумна да почукам, преди да осъзная, че е доста рано и той сигурно спи. За част от секундата в главата ми изникна сцената на сънения, гол до кръста Кал, който отваря вратата, и се изчервих.
Сцената все още не бе напуснала ума ми, когато налетях на Лара Касноф в главното фоайе. Беше облечена в подобен на вчерашния тъмен костюм и носеше папка с документи, мобилен телефон и ароматно кафе, от което устата ми се напълни със слюнка.
— О, Софи, ти вече си будна — каза с ведра усмивка. — Заповядай. — И тя ми подаде кафето. — Тъкмо го носех в стаята ти.
— О, много мило от твоя страна — отвърнах, мислено добавяйки Лара в списъка на страхотните.
В „Хеката“ буквално ни изтръгваха от леглата много рано сутрин с аларма, която беше нещо средно между високоговорител и лай на адско куче. Да ти донесат кафе в леглото е доста по-приятен начин за събуждане.
— Баща ти ми каза да ти предам, че е излязъл по работа, но ще се върне по-късно довечера.
— О… ами, добре. Благодаря ти.
— Много му беше неприятно, че се налага да отсъства още в първия ти ден тук — каза тя и леко се намръщи.
Не можах да сдържа саркастичната си усмивка.
— Е, той е отсъствал в доста мои първи дни, така че съм свикнала.
Очаквах Лара да се хвърли да го защитава, затова преди да е успяла да каже каквото и да било, смених темата:
— Е, в коя от всички девет хиляди кухни мога да намеря нещо за закуска? Пропуснах вечерята снощи.
Лара моментално придоби делово изражение.
— О, разбира се. Закуската е сервирана в източната зала за хранене.
Тя ме насочи, като описанието включваше три пъти да завия надясно, един път да се кача по стълби и да мина през „зимната градина“, каквото и да беше това.
Като видя празното ми изражение, тя махна с ръка и предложи да ме заведе лично.
— Благодаря — отвърнах и се повлякох след нея. — Може би има надежда, че до края на лятото ще съм разучила картата на тази къща.
Лара се засмя.
— Идвам тук от десетилетия, но все още се случва да се загубя понякога.
Минахме по дълъг коридор, целият с картини по стените. Разгледах ги по-внимателно този път.
Имаше портрети на върколаци в костюми от XVIII век, както и една картина, изобразяваща семейство вещици от приблизително XV век. Дрехите им бяха с много дантелени къдрички и всички те се носеха във въздуха под клоните на едно дърво, а около тях проблясваха сребристи, магически искри.
Изведнъж осъзнах думите на Лара.
— Десетилетия? Значи с баща ми се познавате от деца?
Тя кимна.
— Твоята баба е дарила това имение на Съвета, преди… преди да почине. С Анастасия прекарахме тук много летни ваканции заедно с баща ни. — Тя се замисли за миг, а после добави с усмивка:
— Ето нещо общо между нас, Софи. Моят баща също беше председател на Съвета.
— Момент… какво?
— Алексей Касноф, никога ли не си чувала за него? — Поклатих глава, така че Лара продължи: — Нашата фамилия е била начело на Съвета в продължение на двеста години. Баща ми обаче взе решение да преотстъпи позицията си на твоя баща, предвид изключителните му способности.