— Знаех.
— Какво?
— Още тогава знаех каква си, Софи. Баща ти ми каза преди годежа. Разказа ми за баба ти и какво се е случило с дядо ти.
Поклатих глава.
— Тогава… тогава защо?
Кал не отговори веднага.
— Защото харесвам баща ти. Направил е много неща за Обществото ни. А и… — въздъхна тежко. — А и това беше голяма чест, разбираш ли? Да се ожениш за дъщерята на самия председател. Освен това баща ти… той ми разказва много неща за теб.
— Какво ти е казал? — едва прошепнах.
— Че си умна, силна, забавна. Че имаш проблеми с използването на магическите си сили, но винаги ги използваш, за да помагаш на хората. Помислих, че ще си паснем — каза той и вдигна рамене.
Огромната трапезария за миг ми се стори ужасно тясна.
— Виж, Софи… — започна той.
Но преди да успее да довърши, Джена влетя.
— Адски съм доволна, че все още се храня с човешка храна, защото този бекон ухае умопомрачително — заяви тя, а после замръзна на място. — О! — възкликна и нетърпеливостта й се изпари. — Извинете! Не исках да ви прекъсвам. Както и да е. М-мога да се върна обратно. — Тя посочи с палец през рамо. — И да дойда пак, ъ-ъ, по-късно.
Но моментът беше отлетял. Кал се облегна назад, а аз прибрах косата зад ушите си.
— Не, всичко е наред — казах аз и с такава съсредоточеност се концентрирах върху пържените яйца, каквато не съм проявявала дори на приемните изпити за гимназията.
— Явно сме единствените будни.
— Всички са будни. Просто пазят тишина — чу се глас от вратата.
Вдигнах поглед и едва не се задавих с храната си. Това беше момичето демон. Черната й коса беше разрошена и тя все още бе по пижама (тъмносиня коприна на сребристи луни и звездички). Не можех да разгадая изражението й.
Влезе грациозно в стаята, но косата й бе спусната около лицето и не можех да го видя ясно. Взе си препечени филийки и портокал, след което седна до мен.
Усещах магическите й сили толкова ясно, че настръхнах, но положих усилия да се усмихна.
— Здравей, аз съм Софи.
Тя започна да бели портокала си.
— Да, знам — отвърна с акцент, досущ като на баща ми. — Ти си Кал, а ти — Джена. Аз съм Дейзи.
Казаха си „здравей“, а Джена ме изгледа многозначително и прошепна:
— Дейзи?
Знаех какво има предвид. С тази черна коса и бледа кожа повече приличаше на Лилит или Ленор, отколкото на Дейзи.
Седяхме мълчаливо, когато Кристофър, Родерик и Елизабет влязоха в трапезарията. Изненадах се да ги видя. Мислех си, че и те като Лара вече са на работа.
— Радвам се да видя, че с Дейзи вече се опознавате, София — каза Кристофър.
Светлосините му очи направо блестяха. И той като Лара изглеждаше прекалено ентусиазиран за толкова ранен час.
— Да, по-късно можем да изпеем заедно една демонска версия на „Кумбая“ (лагерна песен).
Шегата не беше нещо особено, но и тримата членове на Съвета се засмяха така, сякаш не са чували нищо по-смешно.
— Дейзи, казвали ли сме ти, че Софи има страхотно чувство за хумор? — попита Родерик и помаха с крила.
Но преди тя да успее да отвърне, момчето демон влезе в трапезарията. Джена имаше право, той наистина приличаше на Арчър. Все пак не бе толкова красив, а когато погледите ни се срещнаха, забелязах, че очите му са сини, а не кафяви, но въпреки това прилика имаше.
— Добро утро, Ник — каза Кристофър и избърса устата си със салфетка. — Надявам се, че новата ти стая отговаря на вкусовете ти.
Ник стрелна Дейзи с поглед и й намигна, а тя се усмихна в отговор.
— Много ми допадна, Крис. Благодаря ти.
За разлика от Дейзи той беше американец. Настани се от другата й страна и се наведе към мен.
— Омръзна ми гледката от предишната ми стая. Започна да ми става малко еднообразно, затова Крис беше така добър да ми уреди гледка към една от градините. — Той се усмихна самодоволно и захапа кифлата си. — Предполагам, че засега е добре.
Кристофър също се усмихна, но някак напрегнато.
— Стремим се да задоволяваме желанията на нашите гости — каза той.
— Ами ти, Дейзи? — попита Елизабет и се протегна да потупа ръката й. — Доволна ли си от своите стаи?
— Да, хубави са, благодаря — отвърна тя внимателно и мога да се закълна, че Елизабет въздъхна с облекчение.
— Е, Софи — обади се Ник. — Вярвам си разбрала, че с Дейзи сме ти братя по демоничност.