— Как успя да се измъкнеш? — попита Джена.
Бе напрегната и осъзнах, че си спомня своето собствено бягство от Окото.
Ник ми хвърли още един поглед.
— Използвах силите си. Това се оказа по-успешно, отколкото да влизам в ръкопашни схватки, разбираш ли?
Усетих по лицето си някакво електричество, а косата на Дейзи до мен щръкна. Ник гледаше напред с отсъстващ поглед.
— Един от типовете ме хвана, докато се опитвах да избягам през прозореца. Той имаше от онези черни ножове. — Порцелановите чаши по масата започнаха да потракват и забелязах как Елизабет и Кристофър си размениха притеснени погледи.
— Тогава нямах представа какво е демонично стъкло — продължи Ник. — Знаех само, че боли като…
— Ник — каза с гневен тон Лара, която току-що се появи на вратата. — Мисля, че тази история може да почака по-подходящ момент. Ако си приключил със закуската, защо не отидете с Дейзи да се поупражнявате над това, на което ви учи г-н Атертън?
Изведнъж натрупаната във въздуха магическа сила изчезна и усетих как най-после отпускам дъха, който толкова време бях сдържала.
— Добре, Лара — каза Ник и се усмихна отново по онзи зловещ начин.
Той стана от масата и хвана Дейзи за ръката.
— О, забравих нещо — добави. — Искахме да питаме дали можем да излезем довечера със Софи и приятелите й.
След всичко, което току-що видях, последното нещо, което бих искала, е да ходя някъде с тези двамата.
— Къде да излезете? — попита Лара.
— Из селото. Нали е дошла тук именно за да прекара повече време със собствения си вид?
Лара се поколеба и Ник реши да стреля направо.
— Джеймс ме помоли изрично да взема Софи под крилото си, Лара — заяви той и сложи ръка на рамото ми.
Костваше ми невъобразими усилия да не я отхвърля.
Все още не напълно убедена, Лара отвърна:
— Следобед ще говоря с Джеймс и ще видя какво ще каже. А сега тръгвайте.
Ник стисна рамото ми, а после двамата с Дейзи излязоха. С Кал и Джена седяхме мълчаливо и си хвърляхме стъписани погледи. Сега вече знаех как Елодия, Ана и Частън успяваха да постигнат онова със споделянето на погледи между трима. Не след дълго членовете на Съвета също напуснаха трапезарията и останахме сами.
— Ама че зловещо — каза Джена, която първа се осмели да наруши тишината.
— Няма майтап — съгласих се и аз. — Този неуравновесеният направо разваля хубавия имидж на демоните, което си е голямо постижение.
Джена поклати глава:
— Не беше заради него. Е, и той имаше някакво участие, но нямах предвид само него. Побиха ме тръпки от Съветниците. Забелязахте ли колко странно гледаха Ник и Дейзи? Ник се държеше така, сякаш всеки момент ще ни взриви, и никой не смееше да му каже нищо. И каква беше тази история със смяната на стаята му?
— Напълно е възможно да се страхуват от него. Аз самата съм демон, а също се страхувам от него.
— Как е възможно тези двамата да са демони? — попита Кал и се облегна на стола си. — Мислех си, че този ритуал е унищожен след Алис.
— Явно не е — казах. — Но мен лично повече ме притеснява не как са били направени, а защо. Не бих казала, че призоваването на демон им се е получило много добре последния път като са опитали.
Станах да занеса чинията си на бюфета. Съветниците бяха използвали магия, за да подредят своите съдове.
— Ако баща ти няма нищо против, искаш ли да излезем с тях? — попита Джена.
— Не особено. Но все пак мисля, че трябва да го направим. Ще имаме възможност да научим нещо за това, което се случва тук.
Джена ме побутна с хълбок. Или поне се опита. Толкова е ниска, че по-скоро побутна крака ми с хълбока си.
— Харесва ми, когато си толкова подмолна, Соф.
Кал ни се усмихна и усетих как лицето ми пламва. Какво ми ставаше?
Джена ни изгледа последователно.
— О, изведнъж си спомних, че трябва да… разопаковам едни неща от багажа си, така че… отивам да се заема. Ела при мен след малко и ще продължим с разследванията.
С което искаше да каже: „Като свършиш да говориш/да се целуваш с Кал, ела да ми разкажеш всичко.“
Джена може и да беше вампир, но преди всичко си бе момиче.
В момента, в който тя излезе от стаята, Кал стана.
— Обещах на баща ти да погледна една от градините тази сутрин — каза.
— Добре — отвърнах с облекчение. — Иди да се погрижиш за градината, а можем да поговорим или каквото е там, по-късно.