Дейзи се засмя и си запроправя път през падналите греди, за да влезе още по-навътре.
— Латинско е, но значи пътуване или път.
Препънах се в купчина камъни.
— Е, това звучи еднакво интересно и ужасно — промърморих, но Дейзи вече бе прекалено далеч, за да ме чуе.
Ник стоеше до стената в дъното. Имаше малък отвор, около метър и половина, зад който беше непрогледен мрак.
— О, надявам се да не се наложи да лазим през целия път до Лондон — казах, но щом се приближих, забелязах, че това не беше вход на тунел, както първоначално си помислих. Отворът водеше до малка ниша, не по-широка от половин метър.
Дейзи ми се усмихна страховито.
— Да разбирам ли, че никога не си пътувала през Итинерис портал?
— Дори не съм сигурна, че мога да го повторя правилно.
За моя изненада Ник ми се усмихна любезно и влезе във входа. Нямаше проблясъци на светлина и магически заклинания. В един миг беше там, в следващия вече не. Това изглеждаше дори още по-страшно, отколкото ако имаше цяло светлинно шоу и пушек.
След него влезе Дейзи. С нея се случи същото, сякаш просто изчезна.
С Джена стояхме на входа и се взирахме в нишата.
— Можем да се върнем — предложих плахо. — Ще им кажем, че този магически портал не е сработил за нас.
Но Джена категорично поклати глава.
— Не може да е толкова лошо.
— Можем да опитаме заедно — казах. — Мисля, че ще има място и за двете ни. А и ако ни прати някъде другаде или стената ни погълне, поне ще си правим компания.
Джена се засмя.
— Добре тогава, да тръгваме.
И двете, хванати за ръце, минахме през входа.
Тринайсета глава
В мига, в който прекрачихме входа към нишата, усетих как ръката на Джена се изплъзва от моята. Изведнъж всичко стана черно и ужасна болка ме удари в слепоочията. Беше като мигрена, само че около сто пъти по-силна, и аз закрещях. Някаква част от мозъка ми осъзна, че е време да спра да се изненадвам, когато магическите работи са по-гадни, отколкото очаквам. Трябваше вече да съм свикнала.
Но определено не бях подготвена за болката в черепа, нито за пълната тъмнина. Нямаше дори чувство за летене — още едно нещо, което очаквах от магическо пътешествие. Вместо това всичко беше неподвижно, сякаш мракът ме бе затиснал изцяло.
Изведнъж стоях на открито. Е, не точно стоях, понеже бях на колене и дишах на пресекулки, а някой ме потупа по гърба.
Беше Дейзи.
— Първият път винаги е най-неприятно — каза тя нежно.
— Да, Дейзи ми се изповръща на обувките при първото си пътуване — засмя се Ник, с което си спечели удар от нея.
— Само защото ти ме закара твърде далеч, идиот такъв! В Испания! Всичко, по-далече от сто километра, е убийствено за първо пътуване.
Джена се клатушкаше до мен. Изглеждаше по-бледа от обикновено, което трябваше да значи нещо.
— Нямах представа, че магииииията може да е такава гадост — опита се да се пошегува тя, но гласът й прозвуча като фалцет и не й достигаше дъх.
Исках да я питам дали е добре, но все още ми беше много трудно да говоря, така че се опитах да се усмихна. От това също ме заболя, така че се подпрях на най-близката стена, докато болката отшуми поне малко.
Щом се почувствах по-добре, се огледах наоколо. Бяхме на някаква улица, заобиколени от невзрачни, тухлени сгради. Над нас ниските облаци отразяваха светлината на уличните лампи. Имаше някаква странна миризма във въздуха, смесица от дим, стар камък и вода.
Когато усетих, че бих могла да говоря, се обърнах към Дейзи:
— Какво точно беше това? Някакъв портал ли?
Тя зарови в чантичката си и извади поредната цигара.
— Да. Но порталите могат да те пренесат само от едно конкретно място на друго. А с Итинерис можеш да отидеш… практически навсякъде. Просто създаваш вход и после му казваш къде искаш да те заведе. Затова Ник влезе пръв, за да му каже, че отиваме в Шели.
— Ако се движи само в една посока, как ще се върнем? — попитах аз.
— От тук има друго място — отвърна Дейзи и посочи наляво.
— Чакайте малко. Значи можем да влезем в онази дупка и да й кажем да ни заведе навсякъде? — попита Джена.
— Да, навсякъде — отвърна Ник. — Но както Дейзи вече спомена, колкото по-далече отивате, толкова по-трудно става. Така че, ако вляза вътре и кажа, че искам да отида, примерно на Мадагаскар, пътуването ще ме убие.