Дейзи запали поредната си цигара, като този път предложи на всички. Ник си взе, но аз поклатих глава:
— Благодаря, не пуша.
Висока жена с кестенява коса се приближи до масата. Носеше ярковиолетова рокля, толкова къса, че се зачудих дали не е започнала живота си като риза. Жената щеше да бъде дори красива, ако лицето й не изглеждаше, сякаш току-що е лапнала лимон.
— Пак вие двамата — каза тя.
Дейзи завъртя очи, но Ник изглеждаше напълно невъзмутим.
— О, Линда, съкровище. Надявах се точно ти да си наша сервитьорка днес. Толкова ми липсваше слънчевата ти усмивка.
Линда скръсти ръце.
— Захапи ме отзад, тъпанар.
Ник се ухили самодоволно и за миг така ми заприлича на Арчър, че стиснах зъби.
— Защо реши, че няма да го направя? — попита той и вдигна вежди.
Дейзи го сръга с лакът.
— Добре, примирие — каза Ник. — Донеси ни от обичайното.
Зачудих се какво ли може да е. Зъл сок? Някакъв вид демонична енергийна напитка?
Киселият поглед на Линда се прехвърли върху Джена, която, съвсем нетипично за нея, се изчерви.
— Имат всички видове наливна кръв — обясни й Дейзи.
Определено не исках да се замислям върху това.
Джена се усмихна нервно.
— Ами тогава, една ъ-ъ чаша О-отрицателна.
— Добре. А ти? — попита ме Линда.
— Вода е добре — отвърнах.
— О, я стига — каза Ник и сложи ръка на облегалката на дивана. — Искам да ти купя питие.
Той ме стрелна пак с онази усмивка и аз се наместих малко по-близо до Джена.
— Не пия.
Линда си тръгна, а Ник се разсмя:
— О, боже! Какъв праволинеен демон. Не е за вярване просто. Много яко!
— Така е. Мисля, че да изтръгвам човешки вътрешности от време на време ми е предостатъчно и не се нуждая от други пороци.
Репликата се оказа голяма грешка.
Усмивката на Ник внезапно угасна и дори Дейзи се наежи.
— Извинявай, нямах предвид… — започнах да се оправдавам. — Самоиронията ми е някак си… втора природа. Нямах предвид нищо против вас двамата.
Дейзи, изглежда, се поуспокои, но Ник все още ме гледаше с неразгадаем поглед.
— Никога не сме наранявали никого, Софи — промълви той. — Нито Джеймс, нито ти.
— Да, но бихме могли — отвърнах. — Г-жа Касноф ми каза, че демоните могат да са нормални в продължение на години и после изведнъж да откачат и да станат чудовища.
Ник отмести поглед от мен.
— Не се ли надяват точно на това? — промърмори мрачно.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джена, но Дейзи се наведе напред и сложи ръце на коленете на Ник.
— Нека да не започваме с това и днес — каза тя. — Имаме на разположение цяло лято, за да научим Софи на демоничност.
Той промърмори нещо, но Дейзи го хвана за брадичката и завъртя лицето му към себе си. Той я целуна с изненадваща страст, чак усетих как се изчервявам. Не бях се замисляла, че са заедно, поне не и по този начин.
Двамата най-после се откъснаха един от друг.
— Добре — каза Ник и се облегна назад, а пръстите му си играеха с ръба на полата на Дейзи. — Ако няма да споменаваме демонични неща, за какво ще си говорим тогава?
Макар тонът му да беше приятелски, в очите му все още имаше напрежение.
— В крайна сметка нали затова си тук, Софи? Да изкараш бърз курс по демоничност.
Изведнъж ми се прииска да си бях поръчала питие. Защо всички толкова държаха да се сближаваме от раз?
— Предполагам.
Линда се появи отново и стовари чашата на Джена с кръв така, че част от съдържанието й се разплиска. Помислих си, че ще направи същото и с чашите на Ник и Дейзи, но те ги взеха от ръцете й и не й дадоха възможност.
На лицето й се изписа отвращение, когато я докоснаха. Предполагам това би трябвало да ме засегне, понеже нали и аз съм демон, но всъщност не бих могла да я виня. В Ник и Дейзи имаше нещо, от което настръхвах. Мога да си представя колко зловещи изглеждат на обикновените вещици.
Особено пък като забелязах, че течността в чашите им е черна и лепкава.
— Какво е това? — попитах миг след като Линда ми остави бутилка с вода и изчезна.
Ник вдигна чашата си към мен, все едно вдига тост.