— И нека обучението да започне! Това, София, е еликсирът на Касандра. Правят го тук на място.
Завъртях капачката на шишето си.
— Еликсир? Като отвара с око от тритон и всякакви такива?
Ник се засмя, потопи пръст в чашата си и после го облиза.
— Не, няма око от тритон. Просто вода от Егейско море, няколко капки стогодишно бренди и много магия. О, и малко фейска кръв.
Пийнах вода, за да не се издам, че ми се догади от отвращение.
— И как действа? — попита Джена, докато прехвърляше чашата си от една ръка в друга.
— Казват, че те отвеждала в правилното умствено състояние, за да можеш да получаваш видения от бъдещето — отвърна Дейзи.
Тя взе чашата си и я изпи на един дъх, все едно беше вода. Ник направи същото и като го гледах, хранопроводът ми направо пламна съчувствено.
Дейзи остави празната чаша, очите й блестяха, а бузите й горяха.
— Но най-вече прави всичко тук вътре — и тя посочи слепоочията си — по-замъглено. Хубаво е. Трябва и ти да си поръчаш.
— Мисля да пропусна замъгляването тази вечер.
Ник вдигна рамене.
— Ти губиш. — Той се облегна назад и прегърна Дейзи, а тя се притисна в него — Е, ще минем ли вече към частта със сприятеляването? — Той побутна Джена по крака. — Защо не ни разкажеш как стана вампир? Сигурно е много интересна история.
Не точно. Това беше една много тъжна история. Джена не ми я беше разказвала, преди да прекараме няколко месеца в една стая. Очаквах сега да им каже, че не й се говори за това.
Но тя си пое дълбоко дъх и започна да разказва:
— Влюбих се в едно момиче, което беше вампир. Оставих я да превърне и мен, защото ме въвлече в цялата тази любовна история. После от Окото я намериха, забиха дървен кол в сърцето й, а аз… аз убих един човек, защото умирах от глад. От Съвета веднага ме откриха и ме пратиха в „Хеката“.
Гласът й беше равен и спокоен, но аз виждах колко й коства да разкаже тази история, макар и в такава опростена версия.
— О! — въздъхна Дейзи. — Толкова съжалявам.
В първия момент си помислих, че се отнася с насмешка към Джена, и ръцете ми се стиснаха в юмруци. Но когато отново я загледах, забелязах, че съчувствието й беше съвсем искрено. Дори може би е имало сълзи в очите й.
— Да — каза Ник. — Това е жестоко.
Никой в училището не знаеше нищо за миналото на Джена, освен мен и, предполагам, г-жа Касноф. А всички там се държаха с нея като с изрод и убиец. Но двамата демони срещу нас я гледаха със съчувствие.
Музиката се бе променила от думкащо техно към нещо по-нежно и бавно. Изпитах облекчение.
— Значи вие наистина не си спомняте как сте станали демони? — попитах.
Какво пък, ако ще ровят в личния живот на Джена, защо аз да не се бъркам в техния?
А и те не изглеждаха като да имат нещо против. Дейзи сложи глава на рамото на Ник.
— Наистина не помним. — Лицето й стана някак дистанцирано. — Дори и в сънищата си. Сякаш всичко преди това е една огромна черна дупка.
Тя махна с ръка замислено и видях как пръстите на Ник стискат рамото й.
— Знаем само, че някой ни е превърнал в такива — каза той напрегнато.
Джена ме стрелна с поглед, преди да попита:
— Как е възможно да знаете такова нещо?
— Чувстваме го. — Дейзи затвори очи. Когато отново ги отвори, в тях блестяха сълзи. — То е сякаш сме били…
— Изнасилени — довърши Ник вместо нея, а тя кимна.
— Да, точно така. Сякаш всичко в нас е различно. Мозъците ни, душите ни, кръвта ни…
Кимнах. Нали баща ми спомена, че демонизмът навлиза буквално в ДНК. Аз съм била родена такава. Колко ли е странно да се събудиш демон?
— Ужасно е — продължи Дейзи. — Цялата тази магия, която пулсира в черепа ти ден след ден.
Думите й прозвучаха приглушено, сякаш се опитваше да не заплаче. Нямах представа какво да й кажа. Имам предвид, че не бях най-щастливата на света че съм демон, но определено не се чувствах така. Ако така се чувстват през цялото време, разбирам защо пият толкова много.
— А вие всъщност използвате ли силите си? — попитах.
Но преди да успеят да ми отговорят, проехтя страшен гръм.
— Какво беше това? — попита Джена и едва не изпусна чашата си с кръв.
— Гръмотевица? — предположих, макар звукът да приличаше повече на плясък от камшик или разцепване на дърво.
Музиката изведнъж замлъкна, но тишината веднага бе нарушена от викове и ръмжене от дансинга.