Выбрать главу

— Не се тревожете — каза Ник и махна с ръка. — Сигурно някакви върколаци са се сбили. Случва се почти всяка вечер.

Но в този момент някой… или нещо изкрещя и изведнъж се разнесоха писъци и топуркащи крака.

— Прилича ми на нещо по-лошо от сбиване между върколаци — казах и се изправих.

Опитах се да видя дансинга. Не беше лесно да се различи каквото и да било сред този пушек. Единственото, което видях, бяха някакви фигури, които си проправяха път към вратите. Една фея се издигна над тълпата и крилете й се размахваха бясно. Светна нещо сребристо и се заби в глезена й. Тя изпищя от болка и падна обратно в тълпата.

Едва тогава ги видях. Движеха се сред пушека, сякаш бяха направени от него, имаше десетина тъмни фигури. Един от тях се доближи достатъчно, за да различа сините светлини на кинжала, който държеше в ръката си.

Устата ми пресъхна и сърцето ми се строполи някъде по-надолу от петите.

— Какво е? — попита Дейзи любопитно.

Едва успях да произнеса думите:

— Окото на Бога.

Четиринайсета глава

— Какво? — изрева Джена и скочи на крака.

Ник също се изправи, но после поклати глава:

— Не е възможно.

Мощна синя светкавица проблесна, докато вещицата, която по-рано бях забелязала да танцува с един върколак, се сби с трите тъмни фигури.

— О, боже! — извика Ник и очите му се разшириха от ужас.

Дейзи хвърли цигарата си на масата.

— Окото не може да влезе тук — каза тя и поклати глава. — Никога не са се опитвали да проникнат в „Шели“ досега. Никога.

Ник примига, сякаш все още не можеше да повярва на очите си. Настана хаос. Въздухът беше пропит с толкова магия, че кожата ме болеше. Но въпреки това явно никое от заклинанията не вършеше работа. Все повече членове на Окото изпълваха помещението. Бяха по-малко на брой, но имаха на своя страна елемента на изненада, а да не споменаваме, че повечето същества в заведението бяха пили. А това „замъглено“ състояние на ума, за което Ник и Дейзи споменаха по-рано, много затруднява правенето на магии.

— Как ще се измъкнем оттук? — попита Джена. Тя дишаше тежко и кучешките й зъби бяха удължени. — Има ли заден изход или нещо такова?

Ник най-после откъсна очи от входа на клуба.

— Не. Но можем да си направим.

Той хвана Дейзи и я поведе.

— Чакай! — извиках. — И тримата замръзнаха, вперили погледи в мен. — Просто мисля, че… трябва да направим нещо.

Отдясно видях още една фея, опитваща се да полети над тълпата. Не успя, защото крилото й бе ранено.

— Трябва да им помогнем.

Ник погледна към феята и се усмихна злобно.

— Те не биха го направили за нас. А ние трябва да те измъкнем бързо оттук. Така че, хайде.

— Ник — казах аз, но Джена хвана ръката ми.

— Софи, той е прав. Да се махаме. Моля те.

Поколебах се за миг, после стиснах ръката й в отговор и тръгнах след Ник, който водеше Дейзи към задната част на клуба.

Стената беше масивна, но Ник вдигна ръка и щракна с пръсти. Част от тухлите се строшиха и си помислих, че никога не съм виждала нищо по-красиво от появилата се пролука в стената.

Но ние не бяхме единствените, които искаха да излязат оттам. В момента, в който дупката зейна, тълпата се скупчи около нея и всички се опитваха да се промушат навън.

Писъците зад нас ставаха все по-силни и без да се обръщам, знаех, че Окото идва насам. Блъскането покрай пролуката стана неудържимо и до мен един върколак ухапа вещер, който се опитваше да си проправи път.

— О, боже! — извика Джена.

Очите й бяха кървавочервени и кучешките й зъби стърчаха навън.

— Всичко ще е наред — казах й аз, макар да бях съвсем сигурна, че до един ще бъдем прободени от сребърните кинжали на Окото, и то всеки момент.

За миг се запитах дали Арчър е сред тях сега и дали той е успял да ги вкара тук, използвайки магическите си способности. От тази мисъл ми призля, така че я пропъдих и стиснах Джена по-здраво.

От всички страни започнаха да ни притискат тела и се уплаших, че ще паднем. Затворих очи. Цялата треперех.

„Мърдай“ — помислих си, когато сърцето ми се сви от паника.

И изведнъж го почувствах. Магията започна да извира от земята под мен. Дори не трябваше да вдигам ръцете си.

Концентрирах се върху магическите същества пред мен и дори си представих щит около Ник, Дейзи и Джена.