Но под тях имаше и нещо друго. Чувство, което не бях сигурна дали искам да назова.
Приличаше малко на радост.
Но бързо го сломих. Ужасът вземаше връх и си спомних, че последния път, когато бях насаме с Арчър, той ми извади нож. Исках да видя този път какво ще стане.
Събрах всичките си сили, за да направя някаква магия. Едва ли можех да се преместя, но една бърза светкавица сигурно би дала резултат. Усещах магията да се надига от земята и да пълзи по краката ми, но беше много слаба. Сигурно би стигнала да метна няколко искри по него.
Но преди да успея да направя каквото и да било, той хвана ръката ми и ме дръпна навътре в сенките, като ме завъртя така, че гърбът ми опря в стената.
Веднага вдигнах коляното си. Не беше точно техника от магическата самозащита, по-скоро момичешки инстинкт, но нямаше значение. Той успя да обезвреди и това. После застана точно пред мен и стисна здраво китките ми, защото се опитвах да се измъкна.
— Няма да те нараня — промърмори през зъби. — Но не бих гарантирал за другите.
Изведнъж спрях да се боря, като си спомних колко от убийците на Окото бяха изпълнили клуба. В този момент чух някакво момче да крещи:
— Крос!
Арчър погледна през рамо и застана така, че да ме прикрие с тяло.
— Не е тя — извика. — Някакво обикновено момиче е.
Момчето изреди думи на някакъв неразбираем език, за който предположих, че е италиански. Поне така звучеше. Не разбрах какво каза, но накара Арчър да измърмори под нос някои твърде разбираеми думи, преди да отвърне на същия език. Прозвуча ми странно от неговата уста. Чух звука от отдалечаващи се стъпки.
Той пусна китките ми и се подпря на стената зад мен, но аз останах в напрежение, защото се притеснявах, че ако се отпусна дори за миг, неминуемо ще се докоснем.
Той въздъхна.
— Това прави колко? Втори път, когато ти спасявам живота. Даже трети, ако броим онова в часа по самоотбрана при Ванди. Като стана дума за това, все още вдигаш лакътя си твърде високо при техника девет.
Преглътнах два пъти, преди да съм в състояние да кажа нещо.
— Ще поработя върху това.
Чаках го да се отмести. Имах нужда да се отмести, защото вече започвах да треперя. Но той остана, където си беше. Толкова близо до мен, че виждах виолетовите кръгове под очите му и осъзнах колко са изпити бузите му.
Положих максимални усилия, за да задържа погледа си в празното пространство някъде над дясното му рамо. Представяла съм си как срещам Арчър отново толкова много пъти и имаше милиони неща, които исках да го попитам, като например защо спаси живота ми сега, откога работи за Окото…
И дали само се е преструвал, че ме харесва?
Вместо това казах просто:
— Окото заради мен ли дойде тук?
— Всъщност дойдохме, защото дочухме, че тази вечер раздават безплатно хотдог. Представи си колко бяхме разочаровани.
Дръпнах ръката си, за да го погледна. Това се оказа грешка, защото бяхме толкова близо един до друг, че да завъртя лице към него значеше носовете ни да са на няколко сантиметра разстояние. Така че се обърнах отново настрани и насочих думите си към улицата:
— Като се видяхме последния път, ти ми извади нож. Така че, ако си спестиш шегите, никак няма да е зле.
Естествено, последния път, когато се видяхме, също така споделихме и една страстна целувка. Толкова страстна, че косата ми едва не се подпали, но не исках да го споменавам.
Запитах се дали и той си помисли същото, защото съм сигурна, че видях как гледаше устните ми.
— Добре. Да, бяхме тук заради теб. А ти какво правеше тук всъщност?
Примигах срещу него.
— Аз ли? Съветът иска да те убие на място — изсъсках аз. — А ти къде се криеш? В задния им двор.
— Не се крия. Просто бях изпратен в Лондон. А и ти не отговори на въпроса ми.
Постарах се да отдръпна глава назад, така че да го погледна, като същевременно избегна всякакъв потенциален физически контакт между лицата ни. Бяхме достатъчно близо, така че можех да видя отражението си в очите му. Игнорирах гюлето, което се стовари в стомаха ми, и отговорих:
— Тук съм с баща си.
Той вдигна вежда и за миг изглеждаше точно като онзи Арчър, когото познавах.
— Семейно събиране на демони?
Бях на косъм да му кажа за Очистването, но преди да спомена каквото и да било, онова момче извика още нещо на италиански отнякъде. Арчър затвори очи, пое си дълбоко дъх и му отговори нещо. После бръкна в джоба си.