Той ме хвана за китката.
— Нищо подобно не правя. И не съм ядосан на теб, а на тях. Не е трябвало да те водят там.
Ръката му беше топла за разлика от моята.
— Предполагам, че са искали да бъдат мили — обясних аз. — А и казаха, че Окото никога не е правило нападения там досега.
Пръстите му се свиха около китката ми почти до болка.
— Значи търсеха теб?
— Да… Така изглежда.
Някой почука на вратата. Кал пусна ръката ми и подскочихме изненадани, когато Лара отвори вратата. Ако г-жа Касноф беше хванала Кал в стаята ми при затворена врата, а ние и двамата още по пижами, щеше да има много гневни погледи, присвити устни, думи като „крайно неприемливо“ и т.н.
Но Лара изглеждаше… радостна. Изражението й бе дори леко самодоволно.
— Софи, баща ти те очаква в библиотеката.
— Добре. Нека да си взема душ и слизам.
— Той също така ме помоли да ти предам, че иска да си облечеш нещо различно от дънки и гуменки.
Това малко ме пообърка, но не исках да го показвам на Лара.
— Имам рокля — казах аз.
— Отлично — отвърна тя, но не си тръгна.
— Предполагам, това е намек да те оставя — каза Кал и се изчерви. — Ще се видим по-късно, Софи.
Когато двамата с Лара излязоха, аз подпрях чело на прозореца и въздъхнах. В градината фонтанът пръскаше блестящи струи, а вятърът донесе ухание на лавандула, което баща ми много харесваше. В светлината на деня беше много лесно да си представя, че снощната случка е плод на въображението ми.
Почувствах се малко по-добре, като си взех душ. Ясно е, че баща ми ще е бесен. Може дори да ми се развика. Ще трябва да го понеса.
Единствената рокля, която си носех, бе бяла лятна рокля на сини цветчета. Беше красива, но предполагам, че се очакваше да облека нещо по-официално. Използвах заклинание, за да я превърна в семпла черна рокля без ръкави. Добавих лека жилетка и колие с перли, преди да осъзная, че отново използвам магическите си сили.
„Да, но това заклинание не беше кой знае какво“ — помислих си аз. Шансовете магията ми да се превърне в застрашителна и неконтролируема, докато правя заклинания за промяна на облеклото си, са много малки.
И въпреки това ми направи впечатление колко лесно се върнах към навика си да използвам магия.
Успях да сплета косата си. Реших да не си слагам грим, понеже си мислех, че колкото по-невинна изглеждам, толкова по-трудно ще му е на баща ми да хвърля огън и жупел с поглед или каквото там бащите правят.
Преди да изляза, грабнах златната монета изпод възглавницата и се огледах. В стаята нямаше места за криене, така че в крайна сметка добавих джоб на роклята и сложих монетата вътре.
Баща ми стоеше пред големия прозорец с ръце, скръстени зад гърба в типичната поза „толкова съм разочарован от потомството си“.
— Татко? Лара ми каза, че си искал да ме видиш.
Той се обърна и устата му представляваше абсолютна права линия.
— Да. Добре ли си прекарахте снощи с Ник и Дейзи?
Едва се удържах да не бръкна в джоба си и да стисна монетата.
— Не точно.
Той не каза нищо, така че прекарахме известно време в мълчание, докато накрая започна да не ме свърта.
— Виж, ако мислиш да ме наказваш, просто искам да минаваме нататък.
Той продължи да ме гледа.
— Искаш ли да ти кажа как прекарах вечерта си? Всъщност не беше точно вечер, понеже продължи до ранните часове на утрото.
Изстенах вътрешно. Г-жа Касноф използваше тази тактика понякога, за да изброи по колко начини лошото ми поведение я е наранило.
Сигурно са го научили в онези елитни училища за непровинили се вещери.
— Да.
— Прекарах тези часове на телефона. Знаеш ли с кого разговарях?
— С някоя от онези горещи линии?
— Де да беше така — просъска през зъби той. — Не. Бях зает да уверявам поне трийсет влиятелни вещици, вещери, зооморфи и феи, че дъщеря ми, бъдещият председател на Съвета, не е причинила наранявания на поне дузина души, докато се е опитвала да избяга от нощен клуб по време на нападение от страна на Окото на Бога.
— Не съм ги наранила! — възкликнах аз. После си спомних колко силно се блъснаха в стената и потрепнах. — Е, поне не нарочно.
Баща ми наведе глава и подпря челото си с два пръста.
— По дяволите, София.
— Съжалявам. Наистина. Опитах се да им помогна. Повалих всички убийци на Окото, които ги преследваха.