— Това е дълга история. Работата е там, че аз може би се научих да контролирам силите си до много прецизна степен. Например — Той вдигна ръката си и я насочи към най-малкото огледало в стаята, което досега дори не бях забелязала. — Счупи се — каза тихо.
Машинално се свих, но се чу само леко пукане и по повърхността на огледалото премина цепнатина.
— Добре — казах бавно. — Това определено не беше експлозия. Е, как го постигна?
Той отпусна ръце и се обърна отново към мен:
— С комбинация от няколко неща. Концентрация, дълбоко дишане…
— Йога за демони? — предположих аз, а той се засмя.
— Нещо такова. Най-лесният начин да ти го обясня, е като ти кажа, че ти и аз, Дейзи и Ник, Алис и майка ми, всички ние имаме божествена сила, само че телата, душите и умовете ни са човешки. Двете части на същността ни трябва да заработят в синхрон, иначе магията ни идва в повече.
— И полудяваш. Като Алис.
— Да, повече или по-малко — кимна той. — А сега опитай да счупиш огледалото пак, но се концентрирай повече над човешката страна в себе си.
— Хм… как точно да го направя?
Баща ми свали очилата си и започна да ги почиства с кърпичка.
— Има няколко начина. Можеш да се замислиш за някой твой спомен отпреди да получиш магическите си сили. Или за някой момент, в който си изпитвала силни човешки емоции — ревност, страх, любов…
— Ти за какво си мислиш?
Той сложи бавно очилата си.
— За майка ти.
— О!
Е, ако работи при него, защо да не заработи и при мен. Избрах си друго огледало. Беше средно по размер и по рамката му имаше малки херувимчета. Усетих как силите ми се издигат от земята като река и заливат краката ми, но вместо да ги хвърля стремително, както обикновено правя, аз си поех дълбоко дъх и си представих лицето на мама. Споменът ми беше отпреди една година, точно преди всичко да се обърка. Избирахме рокля за бала ми, мама се смееше, а зелените й очи светеха.
Почти внезапно сърцето ми се успокои и усетих магията да ме изпълва много по-плавно. Когато най-после достигна пръстите на ръцете ми, се концентрирах върху огледалото, представяйки си лицето на мама.
— Счупи се.
Огледалото заедно с тези от двете му страни се счупиха и подът се посипа със ситни стъкълца. Но все пак това бяха само три огледала. А и не беше точно експлозия.
— Невероятно! — извиках аз радостно и за пръв път от месеци насам усетих магическото опиянение.
— Много по-добре — поздрави ме баща ми.
След няколко секунди огледалата се оправиха.
— Разбира се, колкото повече се упражняваш, толкова по-добра ще ставаш. А колкото по-добре контролираш силите си, толкова по-малка е вероятността да нараниш някого.
Изведнъж еуфорията ми отстъпи пред нервен трепет.
— Искаш да кажеш, че ако усвоя това магическо тай-чи, аз няма да стана като… като Алис?
— Казвам, че това силно намалява възможностите. Казах ти, Софи. Имаш много възможности, не е само Очистването.
Понеже не можех да измисля какво да отвърна на това, кимнах и забърсах потни длани в роклята си. Да се упражнявам в дълбоко дишане и да си представям хора, които обичам, ми изглеждаше много по-привлекателна алтернатива, отколкото да съм изографисана с виолетови руни, но някак си не ми се вярваше, че ще е толкова лесно.
— Естествено, изборът си е твой и не е нужно да решаваш нищо сега. Но просто… просто ми кажи, че ще го обмислиш.
— Да — отговорих, но гласът ми прозвуча някак фалцетно. — Да, ще го обмисля.
Очаквах баща ми да отвърне жизнерадостно: „Отлично, с нетърпение ще очаквам решението ти по този важен въпрос“, но вместо това той ме погледна с облекчение и каза:
— Добре.
Помислих си, че сме приключили, и тръгнах към вратата, но баща ми ме спря:
— Това не беше всичко.
Примигах насреща му изненадана.
— Мога да се опитам да счупя още няколко огледала, но вече съм изтощена. От снощи до днес използвах толкова много магия, че…
— Не, не е това. Има още нещо, за което трябва да поговорим.
Нямах нужда от свръхестествени способности, за да осъзная, че се задава нещо неприятно.
— За какво?
Той си пое дълбоко дъх и скръсти ръце:
— Искам да ми разкажеш за Арчър Крос.
Осемнайсета глава
Успях да спра ръката си, преди да е бръкнала в джоба, но все пак усещах как монетата ме изгаря. Мисълта ми заплува в хиляди посоки едновременно. Откъде баща ми знаеше, че Арчър е бил там снощи? Дали знаеше, че взех монетата? Арчър каза, че ще я използва, за да ме намери. Може би баща ми искаше да я използва, за да го привлече тук.