— Защото полагаме неимоверни усилия да запазим това в тайна. Ако се разчуе, ще настъпи паника, а не можем да си го позволим точно сега. — Той отново ме погледна. — Мога ли да бъда брутално откровен с теб, Софи?
„Би било хубава промяна на стратегията“ — исках да кажа аз. Но после погледнах свитите му рамене, първичния страх по лицето му, поех си дълбоко въздух и кимнах:
— Да, моля.
— Помниш ли войната, за която ти споменах онзи ден? Между Окото и Магическото общество? Изглежда, сме на прага на следващата, само че този път може да бъде много по-лошо. Окото не нападнаха седалището на Съвета сами. Направиха го с помощта на Бранник. — Той замълча и ме погледна в очите. — Знаеш ли нещо за Бранник?
— Някакви ирландски момичета. Червенокоси — отвърнах аз.
Спомних си снимките от албума на г-жа Касноф — „Хора, целящи да ни избият до крак“, който ни показа първата вечер в „Хеката“. Помня също тя да споменава, че ако Бранник и Окото се съюзят, с нас е свършено.
— Не бяха ли също така и някакви бели магьосници? — попитах.
— Произхождат от една бяла магьосница, да. Но вече нямат никакви сили. Могат да се възстановяват по-бързо от обикновените хора и май това е единственото, което им е останало. Телекинеза, предчувствия, такива неща. Броят им беше много намалял през годините, но сега имат нов водач — Айслин Бранник. Всъщност тя е много по-амбициозна от предците си, а сега явно е успяла да се съюзи с Окото.
Облегнах се на прозореца.
— Защо? Какво се е променило, че са се съюзили срещу нас в намерението си да ни убият?
— Появиха се Ник и Дейзи — отвърна той. — Това, че някой е започнал да въздига демони за пръв път от шейсет години, ги е изправило на ръба. Но, разбира се, повечето от магическите същества също са ужасени, че един от нашите е в техните редици. Цялата ситуация е… опасявам се, че напрегната не е достатъчно ясна дума, за да я опиша. — Той се изправи и отново дойде при мен. — Софи, разбираш ли сега защо съм готов да направя всичко, за да те разубедя от идеята за Очистването?
Явно големите задължения и отговорности вървят с големите сили и всякакви такива.
— Ясно — казах аз, опитвайки се да прикрия горчивината си. — Точно това каза онази вечер, като говорихме за Алис. От демоните стават чудесни оръжия, а ако се задава война, аз ще ви трябвам, нали така?
Баща ми ме гледаше намръщено, а аз откъснах поглед от него и прехапах устни.
— Не — рече той най-после. — Това не е всичко. — Сложи ръка на рамото ми, за да го погледна. — Софи, никога не бих те използвал като оръжие. Искам да имаш магията на свое разположение, за да си в безопасност. Мисълта, че можеш да си напълно безпомощна и да попаднеш в ръцете на Бранник или Окото… — Гласът му заглъхна на последните думи и той се закашля. — Това ме ужасява.
Примигах, за да прогоня напиращите в очите ми сълзи.
— Но ако се подложа на Очистването, те няма за какво да ме преследват повече, нали?
Не исках да прозвучи точно като оправдание.
Той поклати глава.
— Няма значение дали имаш сили или не. Ти ще си останеш моя дъщеря. А с магията поне ще можеш да се защитаваш.
Ръцете ми трепереха, затова ги пъхнах в джобовете. Пръстите ми докоснаха златната монета и подскочих като ужилена.
— Защо не ми каза всичко това от самото начало? — попитах набързо.
— А ти защо не ми каза истината за Арчър?
— Бяхме само приятели. Колко пъти трябва да го казвам?
Понеже той не отвърна нищо, завъртях очи.
— Добре. Харесвах го. Бях влюбена в него и… — Не можех да определя дали лицето ми е пламнало от неудобство или от яд. — И един път се целунахме. Но беше само веднъж и десет секунди по-късно видях татуировката с Окото на гърдите му.
Баща ми кимна.
— И това е? Това ли е цялата история?
О, защо нямаше една огромна дупка в пода, където да падна и да се пребия до смърт?
— Да, това е всичко.
— Е, и това е нещо — каза баща ми и прокара ръка през косата си. — Искам да го добавиш в оригиналните си показания.
За известно време стояхме мълчаливо, после отново забърсах потните си длани в роклята и попитах:
— Има ли още нещо ужасно, което е на път да се случи и за което трябва да знам?
Той се засмя тъжно и ме поведе към вратата.
— Мисля, че с това се изчерпват текущите ужасии.
Изведнъж ми хрумна нещо:
— Ами Ник и Дейзи? Ти каза, че не искаш да ме използваш за оръжие, но…