— В никакъв случай — каза той с тих, но твърд глас. — Това, което им е причинено, е престъпление и който и да го е направил, носи отговорност за цялата ситуация, в която сега се намираме. Точно затова е толкова важно да разберем кой го е направил.
— Какво имаш предвид?
— Има още един начин да лишиш един демон от силите му, освен Очистването. Това може да го направи само онзи, който той е създал. За мен и за теб вече е късно, защото сме трето и четвърто поколение и създателят ни е отдавна мъртъв. Но за Ник и Дейзи все още е възможно.
Замислих се за тях колко безнадеждни изглеждаха снощи, като говореха за магията, която „тупти“ в главите им.
— Ще са много доволни.
— Знам — отвърна той. — Също така се надявам, че това ще… Ако не успокои Окото, то поне ще спре набезите им.
Загледах се в баща ми. Искам да кажа, че сериозно се загледах в него. Костюмът му беше малко по-голям, а от двете срани на устата му имаше бръчки. Бил е красив без съмнение, но сега изглеждаше по-изтощен, отколкото съм си представяла, че някой може да бъде.
— Виж — започнах аз. — Не се отчайвай. Може да дойдем тук пак утре и да се позанимаваме с тази… йога за демони.
Някъде в къщата се раззвъняха часовници. Звъннаха три пъти и тогава баща ми каза:
— Ще ми бъде много приятно.
Слязохме обратно по стълбите и се разбрахме да се видим на вечеря, след което той тръгна към кабинета си, а аз се прибрах в стаята си и веднага седнах да си проверя имейла.
Имаше отговор от г-жа Касноф, но цялото писмо съдържаше само едно изречение:
„Благодаря ти, че ме информира.“
Облегнах се на стола и подпрях кръстосаните си ръце зад главата. Не изглеждаше да се е развълнувала много. Това сигурно е добре. Предвид, че последното нещо, което ми трябва сега, е духът на Елодия да се върти наоколо. И без това имах достатъчно проблеми на главата си.
Извадих златната монета от джоба си и ми се стори тежка. Огледах я внимателно, а после я пъхнах в едно чекмедже.
Деветнайсета глава
По-късно следобед тръгнах да търся Джена. Не бе много трудно да я открия, беше с Викс в градината. Щом се появих, засенчила очи с ръка заради слънцето, те стояха една до друга на фонтана, раменете им се докосваха, а босите им крака бяха потопени във водата. Едва ли не очаквах да видя анимационни сърчица да пърхат във въздуха около тях.
— Здравейте — казах и помахах глуповато.
Джена се завъртя и извика:
— Ето те най-после! Къде беше цяла сутрин?
Очите й грееха, а бузите й бяха зачервени.
Събух сандалите си и седнах от другата й страна. Водата беше хладна и от допира й настръхнах.
— Бях с баща ми. Нали разбираш, трябва да се сприятеляваме.
— Баща ти е страхотен — каза Викс, като се наведе през Джена.
Гласът й бе тих и имаше лек южняшки акцент. Освен това беше изумително красива със зелените си очи и кестенява коса. Нищо чудно, че Джена бе хлътнала така.
— Определено е най-любимият ми човек на света точно сега — каза Джена и се протегна да хване ръката на Викс. — Беше много готино от негова страна да доведе Викс.
— Да, много готино — промърморих.
Запитах се дали изобщо й е минало през ума, че баща ми е довел Викс тук, за да я откъсне от мен. Нещо, свързано със звездичките в очите й, ми подсказа, че отговорът е не.
— Много се радвам най-после да се запознаем — казах на Викс. — Джена непрекъснато говори за теб.
— И аз мога да кажа същото за теб — усмихна се тя. — Баща ти също много говори за теб, така че покрай тях двамата мога да кажа, че те познавам.
Боже, първо Кал, после Лара и останалите членове на Съвета, а сега и Викс. Баща ми да не си води блог за мен или нещо такова: „Дъщеря ми Софи и защо всички вие трябва да…“
— Какво правихте с баща ти? — попита Джена.
Поколебах за миг и Викс се изправи. Излезе от водата и като се подпря с ръце на ръба на фонтана, изскочи навън.
— Май ще отида да си разопаковам багажа — каза тя. — Бях толкова въодушевена да видя Джена, че просто метнах куфара в стаята си.
Тя се усмихна и на бузите й се появиха две трапчинки. Забелязах как кръвният й камък блести на слънцето.
— Ела после да ме потърсиш — каза тя на Джена.
— Добре — отвърна тя, а после се наведе срамежливо и я целуна по устните.