И двете гледахме как Викс се отдалечава към къщата. Бутнах Джена с рамо.
— Приятелката ти е тоооолкова готина.
— Знам — отвърна тя с пламнало лице и двете се засмяхме.
Когато се успокоихме, тя отметна косата от очите си и каза:
— И така, какви сериозни мисли се въртят в тази твоя глава? Какво става, София Алис Мерсер?
— Какво не става е по-добър въпрос. Работата с Окото се влошава.
— Колко се влошава?
Въздъхнах и ритнах с крак във водата, така че се разплиска. Не исках да й разказвам за пожара и за загиналите членове на Съвета. Сигурно е толкова тайно, че дори Викс не знае за него, а тя работеше там.
— Влошава се толкова, че баща ми наистина, ама наистина не иска да ми позволи да се подложа на Очистването. Явно магията ще ми е нужна, щом една тълпа хора се опитват да ме убият.
— Не говори така — скастри ме тя.
— Извинявай — отвърнах и сложих ръка на рамото й. — Просто… много ме е страх.
Изражението й омекна и тя хвана ръката ми така, че пръстите ни се сплетоха.
— Знам. Да се шегуваш пред лицето на смъртта някак намалява напрежението. Но, Соф, моля те, кажи ми, че наистина няма да се подложиш на Очистването.
Отместих поглед, защото пред очите ми отново се появи картината с Алис, надвесена над Елодия, огромните й сребристи нокти, протегнати към врата й. Но после се замислих за лицето на баща си. Толкова тъжно и толкова уплашено. И то заради мен!
Изправих се на ръба на фонтана, поех си дълбоко дъх и си спомних за първата ми вечер в „Хеката“, когато с Джена се смеехме в стаята си. Махнах с ръка и водата във фонтана стана яркорозова.
— Не-е-е — казах. — Ако нямам магически сили, как ще мога да правя такива готини неща?
Исках да разсмея Джена. Тя наистина се засмя, но беше някак колебливо, а в очите й имаше сълзи. Тя се изправи и ме прегърна.
Когато се пуснахме, Джена хвана косата си и се наведе назад със затворени очи.
— Баща ти каза ли нещо за Ник и Дейзи?
— Той… — започнах аз, но изведнъж хванах някакво движение с периферното си зрение и нещо се приземи с плясък във фонтана, като ни намокри с розова вода.
Ник се изправи, изтръска глава и розови капчици се разхвърчаха от косата му. Ако фактът, че един демон и един вампир го гледаха втренчено, го е смутил, с нищо не го показа.
Вместо това той пусна зловеща усмивка и каза:
— Някоя от вас да е споменавала името ми?
— Да — отвърнах, изтръсквайки водата от плитката си. — Тъкмо си казахме: „Боже, как искам сега Ник да се стовари във фонтана като луд и да ми направи дрехите на нищо“. Така че много ти благодаря, че се отзова.
— Софи е права — каза Дейзи, която тъкмо се доближи до фонтана. Където и да беше Ник, тя го следваше неотлъчно.
— Кажи им, че се извиняваш — подкани го тя.
Думите й можеха да прозвучат по-сериозно, ако не го гледаше като нещо апетитно за ядене. Боже, толкова са странни.
Ник зашляпа във водата, докато не застана непосредствено пред мен и Джена.
— Тъкмо затова дойдох тук, мила моя — каза той на Дейзи. — Софи, вчера се държах като мижитурка.
Вдигнах вежди и го изчаках да продължи.
— Чух слуховете за теб и онзи Крос и останах с погрешно впечатление. Между другото, много добре се справи, като тръшна онези от Окото снощи… Определено грешах за теб. И мисля, че вече можем да започнем на чисто като приятели.
Той протегна ръката си към мен. Поколебах се за миг, но я хванах. В Ник има нещо, което ме кара да се чувствам, сякаш съм в компанията на диво животно. Сега се усмихваше дружелюбно, но ми се струваше, че всеки момент може да се озъби. Напомняше ми на… Алис.
Все пак му подадох ръка и смятах да я стисна. Но в момента, в който се докоснахме, усетих как преминава магия.
Беше толкова силна, че опитах да отдръпна ръката си. Но той ме задържа здраво, докато усещането изчезна. Издърпах ръката си и тръгнах да излизам от фонтана.
— Какво, по дяволите, беше…
Погледнах надолу и установих, че съм напълно суха. Не само това, ами примерната ми черна рокля бе заменена с… с друга черна рокля, но тази беше много по-къса, бляскава и с много голямо деколте. Дори прическата ми бе различна. Вместо влажна плитка имах бухнали къдрици.
Ник ми намигна.
— Мисля, че така е по-добре. Сега повече приличаш на бъдещата кралица-демон.
Той излезе от водата и хвана ръката на Джена. След секунди тя от мокра кокошка се превърна в много готино момиче в розова рокля с презрамки. И естествено, разкриваше много повече плът, отколкото Джена някога е показвала.