Но Джена беше долу и се размотаваше с Викс, а аз бях сама.
Оставих книгата на нощното шкафче и с изненада забелязах, че тази фина мебел не се счупи под тежестта й. Майка ми винаги казваше, че много малко неща в живота не могат да се оправят с една топла вана, затова реших да се доверя на съвета й.
Само минута по-късно бях потънала до брадичката в топла сапунена вода.
Кранът бе във формата на златен лебед. Предполагам са си мислели, че е стилно, но всъщност изглеждаше, сякаш лебедът повръща вода във ваната, което си бе направо грозно. А и ваните винаги ме карат да се сещам за Частън, цялата обляна в кръв в една от зловещите вани в „Хеката“.
Въпреки горещата вода ме побиха тръпки. Не съм виждала Частън след онази нощ. Родителите й дойдоха да я вземат и са я завели някъде да се възстановява до края на годината. Чудех се какво ли прави сега? Дали знае нещо за случилото се с Ана и Елодия?
Тъкмо се протягах да взема кърпата, когато чух странен звук от стаята. Пръстите ми замръзнаха и настръхнах. Във филмите на ужасите винаги има момент, в който голото момиче извиква „Кой е там?“ или нещо друго, също толкова глупаво. Само че това голо момиче не смяташе да обявява присъствието си на никого. Вместо това безшумно излязох от ваната, взех кърпата и се увих с нея, преди да отида на пръсти до затворената врата и да залепя ухо.
Не чувах нищо, освен собственото си сърцебиене. Завъртях очи и взех халата си от закачалката на вратата. Явно ваната и мислите за Частън са ми дошли в повече. Ако имаше някой в стаята ми, той сигурно е някой от слугите, дошъл да разпухва възглавницата ми. Или да ми остави чаша горещ шоколад.
Завързах колана на халата и отворих вратата. Стаята ми беше празна и си отдъхнах с облекчение.
— Откачаш вече, Софи — казах си и тръгнах към гардероба.
Това място е сигурно като Форт Нокс. Самата мисъл, че някой може да е влязъл в стаята ми с нечисти намерения, е просто…
И тогава отново чух звука. Още едно тупкане, този път по-силно. Осъзнах, че идва от нощното ми шкафче.
Сърцето ми направи опит да изхвръкне и аз се втурнах да отворя чекмеджето. Златната монета се мяташе вътре, сякаш е жива. Как, по дяволите, ставаше това? Арчър каза, че ще я използва, за да ме намери, но сега осъзнах, че изобщо нямам представа как ще стане това. Да не би монетата да е някакъв вид портал и той да се кани да се телепортира в стаята ми сред облак от дим или нещо такова?
Но после се замислих, че не е възможно Арчър да се набута сред цяла тълпа хора, които искат да го убият. Беше си живо самоубийство. Взех монетата и я стиснах в ръка, ахвайки от неочакваната й горещина. Изведнъж пред очите ми се появи нещо като екран и на него видях изоставената мелница. Нишата, която водеше към Итинериса. Арчър седеше върху рамката на прозореца.
Чакаше ме.
Оставих монетата на масичката и тръгнах към гардероба. Извадих дънки и блуза с дълъг ръкав. Ако съм достатъчно тиха, ще успея да се измъкна от къщата, без дори да се налага да си измислям извинения…
Изведнъж си спомних за баща си. Колко пребледнял и сериозен беше, когато ми каза, че не трябва никога вече да се срещам с Арчър. Спомних си колко горд бе с мен днес и какво може да се случи с него, ако някой ме види да се измъквам, за да се срещна с враг.
Замислих се за предишното седалище на Съвета, изгоряло заедно със седем съветници вътре.
Протегнах ръка към гардероба, но вместо дънките извадих нощницата си. Щом я облякох, легнах на леглото и загасих лампата, а после протегнах ръка, за да напипам монетата. Стиснах я в ръка и отново видях Арчър. Беше прав и крачеше замислено, търкайки брадата си с ръка. Гледаше към вратата.
По бузите ми започнаха да се стичат сълзи. Поне знаех, че е жив. Поне знаех, че не се опитва да ме убие. Това беше достатъчно. Трябваше да бъде.
Арчър ме чака доста дълго. По-дълго, отколкото очаквах. Минаваше полунощ, когато хвърли последен поглед към вратата и най-после изчезна. Стиснах монетата още по-силно, но щом Арчър изчезна, тя стана хладна, а видението избледня.
Двайсет и първа глава
Много бързо стана пет часът, особено след като прекарах по-голямата част от нощта плачейки. А когато най-после заспах, беше на пресекулки. Постоянно се сепвах, че има някой при мен в стаята. Даже един път ми се стори, че видях червеникава коса, но сигурно съм сънувала.