Запитах се дали вече е бил навън, или просто това е обичайната му миризма.
Искаше ми се да го питам повече за тази мистериозна „тя“ със счупения крак, но той смени темата.
— Значи се учиш на контрол над силите си? — попита, изучвайки ме с ясните си лешникови очи. — Как се справяш?
— Много добре — отвърнах, преди да съобразя, че според версията за пред Кал аз съм сериозно пострадала при един от уроците си. — Искам да кажа, много е трудно — поправих се набързо. — Но мисля, че му хващам цаката. И определено това бие по точки идеята да се подлагам на Очистване.
— Това значи ли, че идеята за Очистването вече не е на дневен ред?
Прекарах замислено ръка по орнаментираната облегалка на канапето.
— Да, мисля, че да.
Облегнах се отново. Разрезът на ръката ми може и да бе излекуван, но все още се чувствах изцедена.
— Радвам се — каза той тихо.
Изведнъж пространството между нас като че ли отесня и когато той сложи ръката си върху моята, положих всички усилия да не подскоча. Отне ми малко време да осъзная, че той отново ми прави лечителско заклинание. Усетих как тревогата ми изчезва, щом по ръката ми преминаха сребристите искри.
— По-добре ли си?
Искрите изчезнаха, но Кал не пускаше ръката ми.
— Много.
Разбира се, преумората ми сега бе заменена с неловка нервност, така че отметнах одеялото и се изправих.
— Какво е усещането от лечителската магия? — попитах и се преместих до един от прозорците.
Утринното слънце блестеше в покритата с роса трева.
— Какво имаш предвид?
Потръпнах и разтрих ръцете си, сякаш ми е студено.
— Изглежда ми изтощително да лекуваш рани и да връщаш хората почти от смъртта.
— Всъщност е точно обратното — каза той и се изправи от канапето. — То е като електричество, предполагам. Настройваш жизнената енергия на някого, това ти коства усилия, но и те зарежда.
— Не съм сигурна какво да кажа за това, че „настройваш жизнената ми енергия“, Кал.
Той се усмихна и аз се удивих колко различен изглежда така. Кал прекарваше цялото си време със стоическо изражение, така че човек лесно би забравил дори, че изобщо има зъби.
— Следващия път първо ще те заведа на вечеря, обещавам — каза той.
Добре, усмивката бе едно на ръка, но това тук си беше откровено флиртуване.
А после, може би за още по-силен ефект, той стана и взе една теменужка от ниската масичка точно до канапето и ми я подаде. В първия миг си помислих, че това е някакъв непохватен опит да ми подари цвете, но той каза:
— Всъщност всяко магическо същество може да го прави. Не на същото ниво като мен, но все пак. Просто трябва да си търпелива.
Той ми подаде цветето и аз забелязах няколко кафяви петънца по кадифените му листенца.
— Искаш ли да опиташ?
Хвърлих поглед към клетото цвете и изсумтях:
— Благодаря, но това бедно цветенце е достатъчно изстрадало и без това. А и съм по-добра в тази част на магията, която включва взривяване. Предполагам, че лекуването е много отвъд възможностите ми.
Естествено, аз успях да направя водата розова и да променя дрехите на Ник вчера, но лекуването ми се струваше много голяма работа. Да не споменавам, че мислите ми бяха все в онази липсваща страница от книгата и в умуване как точно баща ми е скрил, че извадихме гримоара.
Кал ме побутна със саксията.
— Нали каза, че работиш върху контрола на силите си. Никое заклинание не изисква повече контрол от лекуването. Опитай.
Помислих си да протестирам с оправданието, че съм прекалено изтощена, но истината беше, че благодарение на магията му се чувствах по-добре от всякога.
И съм абсолютно сигурна, че той бе наясно с това.
Взех саксията в ръце.
— Какво точно да направя?
Кал хвана ръката ми и я нагласи над цветето. На палеца му имаше мазол, който би трябвало да дразни кожата ми.
— В някакъв смисъл лекуването е като всяка друга магия. Концентрираш се върху това, което искаш да промениш, и просто го караш да се случи.
— Или в моя случай, да се взриви.
Той поклати глава и продължи:
— Но когато лекуваш нещо живо, трябва да го имаш предвид.
— И как точно да го направя?
Кал стисна ръката ми и сърцето ми подскочи в отговор. Библиотеката изглеждаше много тясна и много, много тиха.