След едно от заниманията баща ми им даде копие от „История на демонологията“. По-късно я намерих натикана в една месингова кана.
Няколко дни преди заминаването на Викс покани, Лара Джена, Кал и мен и ни закара до Лондон, така че намерих време за чаканата туристическа обиколка. Лара ни раздаде специални брошури, разказващи историята на магическото общество, свързана с конкретните забележителности. Оказа се, че Ан Болейн наистина е била тъмна вещица (не че това е изненада), и че един от внуците на кралица Виктория е бил затворен в кулата, след като станал вампир.
Денят като че ли мина забавно. Имам предвид, че хапнахме риба с картофки, возихме се на двуетажен автобус, но, от друга страна, осъзнах колко съм привикнала да бъда в света на магията. „Хеката“ беше много изолирано място, точно както и Торн. Бе минала почти година, откакто не бях сред хора, и сега се изненадах да открия колко съм нервна. Очаквах някой да забележи странните брошури или кръвните камъни на Викс и Джена и да разбере какви сме. Беше някак объркващо и се запитах дали всички вещици се чувстват така през цялото време. Отдъхнах си с облекчение, когато колата ни тръгна обратно към Торн.
Два дни преди рождения ми ден отново ходихме до Лондон. Трябваше да закараме Викс до летището, а с Джена, Ник и Дейзи имахме час при Лисандър — дизайнер в най-луксозния бутик за дрехи. Той приемаше за клиенти и хора, като за целта беше омагьосал ателието си така, че да не виждат магическите същества. Днес обаче магазинът бе затворен за други посетители, освен за нас.
— Костюмът е чудесен, но тази корона? — казах аз. — Дали е добра идея?
Той ми хвърли високомерен поглед и размаха криле нервно. Тук бях само от трийсет минути, но бях сигурна, че вече ме мрази.
— Доколкото разбрах, ще бъдеш облечена като богинята на вещерството, а Хеката носи корона.
— Това не е точно корона, Соф — намеси се Джена. — По-скоро е диадема.
Тя беше подпряла драматично брадичката си с ръка, а около главата й кръжеше буреносен облак. Тъкмо бяхме изпратили Викс на летището и Джена изглеждаше като Мис Потънала гемия. Ник и Дейзи седнаха до нея. Те вече бяха пробвали костюмите си и изглеждаха прекрасно. Ник беше с някакъв бял елек, широка риза и черни панталони, а Дейзи с права, дълга, копринена, виолетова рокля. Нямах представа като кого са се маскирали.
— Лисандър е прав — включи се и Лара. — Короната е съществена част от костюма. А и изглежда великолепно.
Качих се на платформата и се заоглеждах в тройното огледало. Идеята за маскения бал на рождения ми ден беше на Лара. Тя предложи аз да съм маскирана като Хеката като намигване към училището. Идеята никак не ми харесваше. Сякаш съм живият талисман на „Хеката“ или нещо подобно, но баща ми се съгласи, а предвид, че той плащаше сметката за цялото мероприятие, нека да е Хеката.
Като се погледнах в огледалото, ми се прииска да бях спорила малко по-упорито. Не че костюмът не беше хубав. Лисандър е най-големият спец по елегантни облекла, а в тази рокля бе вложил всичко от себе си. Блещукаща черна коприна със сребристи нишки, които се виждаха на слаба светлина. И макар да покриваше всяка част от мен, с изключение на ръцете, беше много секси.
Но сега тази корона…
Джена може да я нарича диадема, колкото си иска, но платинената конструкция, обсипана с диаманти и украсена със сапфирен полумесец, си беше корона отвсякъде.
Изпитах желание да изляза от роклята, защото като че ли ми стягаше около врата.
— Прекрасна е — казах аз поне за трети път. — Просто с малко… претрупана.
Лисандър изсумтя възмутено и тръсна ръце.
— Тя трябва да е претрупана. Нали ще бъдеш богиня!
Нямах представа какво да отговоря, но Ник ме спаси.
Падна на колене и протегна ръка.
— И определено изглеждаш като богиня, Софи. — Хвана ме за ръка и ме свали от платформата. — Видя ли, трябва да прегърнеш своята божественост.
Ник може да е пълен откачалник, но се засмях. Той ме придърпа към себе си, сякаш ще танцуваме, и смехът замръзна в гърлото ми. За миг пред очите ми беше един друг танц, друга рокля, друго тъмнокосо момче, което ме държеше. Внезапната болка от този спомен ме изненада. Преди да успея да се спра, вдигнах ръка и избутах Ник.
В стаята настъпи неловка тишина. Лара се закашля дискретно.
— Ник, Дейзи, защо не дойдете с мен? Нека да оставим Джена и Софи да се преоблекат на спокойствие. Лисандър, ела да обсъдим заплащането ти.