— Хм! — Отдръпнах ръката си. — Може ли да ми обясниш какво направих току-що?
Той издърпа книгата.
— Не. Надявам се, че никога няма да ти се наложи да знаеш.
Явно това беше за днес, защото той затвори книгата и стана.
— Мисля, че вече е време да я върнем. Няма какво друго да научим и сега разбирам защо от Съвета са решили да я заключат. — Той хвърли отвратен поглед към книгата. — Ако зависеше от мен, дори бих я унищожил.
— Ами направи го.
След някои от нещата, които прочетохме тук, няма какво да ме направи по-щастлива, освен да видя тази книга в пламъци. Тръпки ме побиваха от мисълта, че може да попадне в неподходящи ръце.
Но баща ми поклати глава.
— Алексей Касноф искаше да я запазим като спомен.
— Естествено, че така е искал — казах аз и се намръщих, докато се изправях.
— Как се чувстваш?
— Колкото и да е невероятно, по-добре. Как е ръката ти?
Той замислено я разтри.
— Боли, но можеше да е много по-лошо.
Той прибра гримоара под сакото си и тръгнахме надолу по стълбите. Виждах, че нещо го притеснява, но дали беше инцидентът от рождения ми ден, или всички тези ужасии в гримоара, не можех да кажа.
Почти стигнахме до коридора, когато той рече:
— Софи, ще трябва да кажа на майка ти какво се случи.
Исках да извикам. Знаех, че ще дойде такъв момент, но предпочитах да го отложим за когато баща ми се върне от пътуването си. Имах твърде много неща на главата си в момента и последното, което ми трябваше, беше една разтревожена майка.
— Но тя ще откачи. Най-вероятно ще дойде тук, за да ме отведе, а вие ще вземете да си крещите и аз ще започна да си слагам твърде много очна линия и да се дрогирам. Наистина ли искаш всичко това да се случва?
Той се усмихна и ме погали по косата. Жестът бе толкова бащински и нормален, че просто не знаех как да реагирам.
— Може би няма проблем да почака, докато се върна. Все още не съм готов да се разделя с теб — изрече го с вълнение и се зачудих дали е възможно човек да се задави от вина, защото тя изригна в мен и бе горчива и пареща като черно кафе.
Отместих поглед, надявайки се, че няма да забележи.
— Докъде ще пътуваш?
— До Йоркшир. Имало е ново нападение.
Не беше нужно да казва от кого.
— Докато съм там — продължи той, — ще се срещна с един вещер в Линкълншир. Направил е някои допълнителни разследвания за демоните и се надявам, че би могъл да ми помогне да проследя произхода на Ник и Дейзи. Да се надяваме, че като се върна, ще имаме какво да обсъдим.
Когато се върне, аз самата може би ще имам новини за него относно Ник и Дейзи. Само дето нямах представа как ще му обясня откъде ги знам. Не исках да се замислям за това, защото стомахът ме заболяваше. Реших да го попитам нещо друго, което ме тревожеше:
— Татко, спомняш ли си седмицата преди инцидента на рождения ми ден?
— Смътно, защо?
— Струва ли си? Струва ли си да си председател на Съвета, щом хората те преследват, опитват се да те убият? Не е ли по-добре да предадеш тази длъжност на някой друг? И да се отдадеш на почивка. Да имаш личен живот. Да излизаш по срещи.
Очаквах баща ми да се скрие зад вътрешния си мистър Дарси, но той направи тъжна физиономия.
— Първо, обещал съм официално, че с всичките си магически способности ще служа на Съвета. Второ, сега нещата са много бурни, но невинаги е така. А и смятам, че от теб ще стане чудесен председател, Софи.
Е, може би като изключим цялата тази работа с „да спиш с врага си“. Не че буквално спя с… Искам да кажа, това е метафора. Спането е само метафорично.
Лицето ми сигурно е изразявало идиотщините, които се случваха в главата ми, защото баща ми присви очи и продължи:
— А относно ходенето по срещи, няма начин.
— Защо?
— Защото все още съм влюбен в майка ти.
Охо! Това не беше точно отговорът, който очаквах. Преди да успея да го асимилирам, той продължи:
— Но нека това не ти дава някакви надежди. Няма никаква възможност с майка ти да се съберем отново.
— Татко, спокойно — казах аз. — Не съм на дванайсет, а това не е „Капан за родители“. Но все пак беше… добре е да го знам. Винаги съм си мислела, че с мама се мразите. Смятах, че затова с нея непрекъснато обикаляме, за да е сигурна, че няма да можеш да ни намериш.