Единственото, което не можех да забравя, гледайки Арчър, беше, че съм влюбена до уши в момче, което не мога да имам.
Смехът замря на устните ми и избърсах с ръка насълзените си очи.
— Трябва да се връщам — казах.
— Добре.
Той все още държеше меча си в ръка и като го завъртя леко, острието му одраска дървения под.
— Е, това беше. Приключихме.
— Да — казах аз с дрезгав глас. Закашлях се. — Първата в историята разузнавателна мисия, проведена съвместно между представители на Окото и демоните, приключи успешно. — Едва събрах смелост да го погледна в очите. — Благодаря ти.
Той вдигна рамене, а тъмните му очи изразяваха нещо, което не можех напълно да разбера.
— Бяхме добър екип — каза.
— Да, бяхме.
В повече от един смисъл. Точно затова се чувствах толкова гадно.
— Както и да е, трябва да тръгвам. До скоро, Крос.
После се засмях, само дето смехът ми подозрително приличаше на ридание.
— Освен ако няма да е скоро. Предполагам, че е по-подходящо да кажа сбогом. — Имах чувството, че ще се пръсна на милион парченца, точно както огледалата, които чупихме с баща ми. — Добре, пожелавам ти много късмет. Опитай се да не убиваш никого от познатите ми.
Обърнах се и понечих да тръгна, но той се пресегна и хвана китката ми.
Знаех, че пулсът ми бие лудо под пръстите му.
— Мерсер, онази вечер в мазето… — Той ме погледна в очите и усетих как се опитва да намери точните думи. — Целунах те не защото трябваше. Целунах те, защото исках.
— После сведе поглед към устните ми и сякаш целият свят изчезна и останахме само аз, той и светкавицата между нас.
— И все още искам.
Пусна китката ми и ме придърпа в обятията си.
Умът ми регистрира звука от меча му, който падна на земята, щом другата му ръка докосна тила ми. Но в мига, в който устните ни се докоснаха, всичко друго избледня. Сграбчих го за раменете, повдигнах се на пръсти и отвърнах на целувката с цялата си същност. Притиснахме се толкова силно един към друг, че не знаех дали лудото сърцебиене, което усещам, е неговото или моето.
Колко глупаво от моя страна бе да си помисля, че мога да се откажа от това. Не само от целувките му, но и от дланите му, обгърнали лицето ми. Трябва да призная, че това страшно ми харесваше. Всичко, свързано с него — да се шегуваме, да сме заедно. Да съм с някого, който ми е приятел и в същото време може да ме накара да се чувствам по този начин.
— О, Мерсер — промърмори той, като се откъснахме за миг. — Много сме загазили.
Притиснах лицето си във врата му.
— Знам.
— Какво ще правим?
Неохотно се опитах да се отдръпна. Беше ми много трудно да мисля, когато той бе толкова близо до мен.
— Ако сме разумни, няма да се виждаме повече.
Ръцете му се стегнаха около кръста ми и той ме придърпа обратно.
— Добре, но това няма как да се случи. План Б?
Усмихнах се. Чувствах се прекалено замаяна от щастие за човек, който е на крачка да разруши целия си живот.
— Нямам. А ти?
Той поклати глава.
— Също, но… виж. Прекарал съм почти целия си живот да се преструвам на такъв, какъвто не съм. Да се правя, че изпитвам някакви чувства, да крия други. — Той хвана ръката ми и я притисна към гърдите си. — Това между нас е единственото истинско нещо, което ми се е случвало от много време насам. Ти си единственото истинско нещо. — Той вдигна ръката ми и я целуна. — И повече не мога да се преструвам, че не те искам.
Бях чела доста за припадания в розовите романи, които майка ми се опитваше да крие от мен, но никога досега не бях допускала, че може да ми се случи. Ето защо сега определено беше моментът за подигравателна забележка.
— О, Крос, мисля, че си пропуснал призванието си. Зарежи преследването на демони. Трябва да пишеш картичките на „Холмарк“.
На лицето му веднага цъфна онази иронична усмивка, която беше може би най-красивата гледка за мен в целия свят.
— Млъкни — промърмори и отново ме целуна.
— Защо винаги става така — прошепнах малко по-късно, — че все се целуваме на някакви противни и мръсни места като мазета и изоставени мелници?
Той се засмя и притисна устни към брадичката, а после към врата ми.
— Следващия път ще е в замък, обещавам ти. Тук е Англия в крайна сметка. Не може да е толкова трудно да си намерим някой.