Выбрать главу

Той нежно отмести ръката ми от рамото си.

— Трябва да тръгвам.

Кал понечи да се обърне, но после спря, сякаш беше размислил. Но вместо да се съгласи, че влизането в къщата е лудост, той се протегна, хвана лицето ми в дланите си и ме целуна.

Бях толкова шокирана, че буквално замръзнах на място с една ръка във въздуха, а другата на рамото му. Целувката беше кратка, едва ли не скромна, но щом се отдръпна, можех само да го гледам със зяпнала уста. Той прокара палец по устните ми и през мен преминаха магически искри.

— Сбогом, Софи.

Той хукна към Торн и изчезна в горящата сграда. Още едно име, което трябваше да добавя в списъка си със загуби.

Чувала съм да казват, че когато преминеш през много силен стрес, мозъкът ти се изключва и преминава в режим на оцеляване. Може би нещо такова се случи и с мен, защото се чувствах като взела голяма доза новокаин.

Обърнах гръб на Торн и тръгнах към мелницата. Не тичах, нито бързах. Просто си вървях. Слагах единия си крак пред другия. Иди при Айслин Бранник. Майка ти е там. Добре тогава. Ще отида при Айслин Бранник.

Щом стигнах мелницата, много бързо намерих верижката. Беше само на няколко крачки от меча на Арчър. Остави го тук в онази ужасна нощ, когато започна всичко.

Пръстите ми сякаш бяха изтръпнали. Посегнах надолу и хванах меча. Беше тежък за моята ръка. Ще го взема с мен, за всеки случай. Може някога пак да видя Арчър.

Изведнъж ме обзе онова чувство, странният импулс, който понякога усещам, откакто си тръгнахме от „Хеката“. Но този път не беше свързано със страх и отчаяние.

Беше щастие. Надежда.

Ще го видя отново. Не можех да кажа откъде го знам, но бях сигурна.

Магията пламна в мен, безполезна, но все пак я усетих и безмълвността ми отстъпи място на желязна непоколебимост. Ако Арчър оцелееше, може би това означаваше, че Кал и баща ми също ще се спасят. И Джена, където и да е.

И заедно може би щяхме да имаме някакъв шанс да спрем всичко това. Стиснах меча с една ръка, а с другата сложих верижката на врата си.

— Айслин Бранник — казах си аз. — Където и да си, искрено се надявам Кал да е прав за теб.

После пристъпих в нишата.

Информация за текста

Rachel Hawkins

Demonglass, 2011

Издание:

Рейчъл Хокинс. Демонично стъкло

Американска. Първо издание

ИК „СофтПрес“, София, 2010

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-954-685-958-7

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/32764

Последна корекция: 15 декември 2014 в 22:18