Грийф дълбоко пое въздух няколко пъти, както правят ловците на бисери, завъртя се и се гмурна.
Усещаше водата солена на устните и топла на тялото, но най-после, много по-надолу, тя стана чувствително по-хладка и блудкава. Сетне изведнъж тялото му навлезе в студен подземен поток. Той махна малката запушалка от ореха и когато хладната вода забълбука навътре, видя как край него с фосфоресциращ блясък, като някой морски дух, бавно и тромаво мина голяма риба.
След това той остана на повърхността да държи, нарастващата тежест на ореховите черупки, а Маурили се гмуркаше и ги пълнеше една по една.
— Има акули — забеляза Грийф, когато двамата заплаваха обратно към брега.
— Какво от това! — отговори Маурили. — Те са тия, дето ядат риба. Ние, фуатинците, сме братя; с акулите, дето ядат риба.
— Ами тигровите акули? Виждал съм ги тука.
— Когато те дойдат, Голям братко, няма да имаме вече вода за пиене… освен ако завали.
VII
Една седмица след това Маурили и приятелски моряк се върнаха с празни съдове. В залива бяха дошли тигрови акули. На следващия ден на скалата,
се измъчваха от жажда.
— Ще трябва да рискуваме — реши Грийф. — Довечера за вода ще отида аз с Маутау. Утре вечер,! братко, ще отидеш ти с Техаа. Само три кварти беше наточил Грийф, когато се появиха тигровите акули и ги подгониха към брега На скалата. Те бяха шестима, а в изнурителния зной на тропиците само една пинта влага на ден не е достатъчна за човешкото тяло. На другата вечер Маурали и Техаа се върнаха без вода. А на третата Браун разбра напълно какво значи жажда, когато устните се напукват до кръв, устата се покрива със зърнест слуз и става твърде малка за подпухналия език.
По тъмно Грийф тръгна с Маутау. Те се гмуркаха подред през солената вода до хладния сладководен поток и пиеха до насита, докато се напълнят кокосовите им съдове. С последната черупка трябваше да се спусне Маутау и Грийф, който наблюдаваше от повърхността, видя да блясват водните призраци
и цялото фосфоресциращо развитие на борбата. Върна се сам, но без да изостави тежките скъпоценни орехови черупки.
Храната им беше малко. На скалата не растеше нищо, а склоновете й, покрити с миди на равнището на морето, където се разбиваше прибоят, бяха твърде стръмни и не можеха да се стигнат. Тук и там, където позволяваха цепнатините в скалата, можеха да намерят по някоя вмирисана мида и морски таралеж. На няколко пъти улавяха с примка фрегати и други морски птици. Веднъж с къс месо от фрегата сполучиха да хванат акула. След това с ревниво пазеното месо успяваха да хванат други акули.
Но най-остро продължаваха да чувствуват липсата на вода. Маурили се молеше на козия бог за дъжд. Тауте се молеше на мисионерския бог, а двамата му съплеменници — островитяни призоваваха божествата от миналия си езически живот. Грийф се подсмиваше и размишляваше. Но Браун с безумен поглед, с оплезен почернял език, кълнеше. Особено много кълнеше грамофона, който в прохладния здрач не спираше да свири евангелски химни на борда на „Ратлър“. До полуда го докарваше най-вече „Отвъд смеха, отвъд тъгата“. Изглежда, че него най-много го харесваха на шхуната, защото го пущаха най-често. Браун, гладен и жаден, наполовина изумял от изтощение и болки, можеше да лежи сред канарите безразличен и да слуша дрънчене на кжулели и китари, пеенето на хулахула и полуцърковните химни на хуахинките, но;щом гласовете на хора „Тринити“ се понесяха над водата, той съвсем обезумяваше. Една вечер прегракналият тенор взе да приглася на грамофона:
И тогава Браун стана. Без да гледа, той изпразни цялата пачка патрони срещу шхуната. Надигна се смях на мъже и жени, а от полуострова му отго вориха
——
Стиховете в този том преведе Сидер Флорин. Б. р.
вори плющене на куршуми; прегракналият тенор продължаваше да пее и Браун продължи да стреля, докато химнът не свърши.
Тази нощ Грийф и Маурили се върнаха само с една кокосова черупка вода. Шест инча дълго парче кожа липсваше от рамото на Грийф, остъргана от подобната на шкурка кожа на акула, от която той бе успял да се изплъзне.
VIII
Рано сутринта на друг един ден, преди слънцето да бе зажарило с всичката си сила, Раул ван Асвелд направи предложение да преговарят.
Браун донесе вестта от предния пост между скалите. Грийф беше клекнал пред малък огън и печеше къс месо от акула. Предишното денонощие бяха имали късмет. Бяха събрали водорасли и морски таралежи. Техаа беше уловил акула, а Маурили бе хванал доста голям октопод в подножието на цепнатината, където пазеха динамита. Освен това в тъмнината бяха направили две сполучливи плувания за вода, преди да ги подушат тигровите акули.