Когато се прибра в двустайния си апартамент, Артър направи вял опит да отпише всичко случило се като сън. След като позорно се провали, започна да преценява възможностите.
Би могъл да намери драст. Тоест, ако имаше как да разбере какво е това. Веществото, което за Нелзевул беше толкова ценно, би могло да е всичко. Олово или желязо например. Дори и при това положение изтънелите му финанси щяха сериозно да пострадат.
Би могъл да уведоми полицията. И да го приберат в лудница. Не, не става.
Би могъл да не занесе драст и да прекара остатъка от живота си в бутилка. И това не става.
Оставаше му само да чака, докато Нелзевул го повика отново и тогава да разбере какво е драст. Ами ако е обикновена кал например? Би могъл да я осигури от фермата на чичо си в Ню Джърси, ако Нелзевул си уреди транспорта.
Обади се в службата и каза, че е болен и че сигурно няма да оздравее още няколко дни, после си направи нещо за хапване в кухничката, изпълнен с гордост заради апетита си. Малцина, заплашени да прекарат остатъка от живота си в бутилка биха се хранили така добре. Разтреби апартамента си и облече тънък летен костюм. Беше четири и половина следобед. Излегна се на леглото и зачака. Към девет и половина изчезна.
— Пак си сменил кожата си — отбеляза Нелзевул. — Къде е драстът?
Опашката му потрепваше нетърпеливо, докато той подскачаше около пентаграмата и се взираше вътре.
— Не съм го скрил — отговори Артър и погледна Нелзевул в очите. — Ще ми трябва още малко информация. — Придаде си небрежен вид и се облегна на невидимата стена над тебеширената линия. — Освен това трябва да ми обещаеш, че след като ти доставя каквото искаш, ще ме оставиш на мира.
— Разбира се — отговори Нелзевул весело. — И без това имам право само на едно желание. Ето какво, ще положа великата клетва на Сатаната. Тя е абсолютно задължаваща.
— На Сатаната ли?
— Един от ранните ни президенти — обясни Нелзевул с почтителен тон. — Моят прадядо Велзевул е служил при него. За нещастие… е, останалото го знаеш.
Нелзевул положи великата клетва на Сатаната и тя се оказа много внушителна. Когато свърши, синкавата мъгла в стаята бе станала червена, а очертанията на зелената бутилка затрептяха призрачно. Артър се потеше обилно дори и в летния костюм. Щеше му се да го беше извикал демон със студена вода.
— Това е то — каза Нелзевул и се изправи в средата на стаята, увил опашка около китката си. В очите му се появи странен копнеж — сякаш си припомняше отминала слава.
— А сега ми кажи каква информация искаш. — Той започна да крачи напред-назад. Опашката му се влачеше след него.
— Как изглежда драстът?
— Ами… мек, тежък…
Може би олово.
— Жълт.
Злато.
— Хм — промърмори Артър и погледна бутилката. — А понякога не е ли сив? Или тъмнокафяв?
— Не. Винаги е жълт. Понякога има червеникав оттенък.
Пак злато. Артър се вгледа в червеното чудовище, което се разхождаше пред него, изпълнено със зле прикрито нетърпение. Пет тона злато. Това струваше около… Не, по-добре да не мисли такива неща. Невъзможно.
— Ще ми трябва малко време — каза той. — Може би шейсет или седемдесет години. Ето какво, ще ти се обадя, когато…
Нелзевул избухна в смях. Явно бе докоснал рудиментарното му чувство за хумор, защото чудовището започна да се превива, да прегръща бутовете си и да издава весели звуци.
— Шейсет-седемдесет години! — възкликна той. Бутилката се разклати, дори и стените на пентаграмата потрепериха. — Давам ти шейсет-седемдесет минути. Или в бутилката.
— Един момент! — каза Артър от далечния край на пентаграмата. — Ще ми трябва малко… чакай!
Дойде му една идея и тя несъмнено беше най-добрата, която някога му беше идвала. Пък беше и изцяло негова.
— Ще ми е нужна точната формула, с която ме извика. Трябва да попитам в главната квартира дали всичко е наред.
Чудовището зарева и заруга, а въздухът стана черновиолетов. Бутилката зазвънтя съчувствено с вибрациите на гласа му, и сякаш самата стая се заклати. Но Артър Гамът държеше на своето. Обясни на Нелзевул седем или осем пъти, съвсем търпеливо, че ако го затвори в бутилката, никога няма да получи драст. Искаше само да му каже формулата, а това със сигурност не би…