— Не бъди зъл — каза охлаждащият демон от вътрешността на пентаграмата. — Още не съм намерил драст. Има проблем и мога да ти обясня всичко. — Той плесна с крилца, за да прогони мъглата. Край него стърчеше бутилка, висока три метра. В нея беше Нелзевул. Той сякаш крещеше, но бутилката беше здраво запушена. Отвътре не излизаше нито звук.
— Открих формулата в библиотеката — обясни демонът. — Когато се получи, направо не повярвах на очите си. Винаги съм бил упорит като бизнесмен и това ми помогна. Не обичам свръхестествените работи, но трябва да гледаме фактите в очите. Както и да е, хванах този демон… — посочи със слабата си ръка към бутилката, — но той не искаше да дойде. Наложи се да го затворя вътре. — Артър се усмихна, а охлаждащият демон въздъхна дълбоко. — Не искам да ме затваряш в бутилка — продължи след това, — защото имам жена и три деца. Знаеш как е. Застрахователният бизнес върви зле и така нататък, така че не бих могъл да намеря пет тона драст дори и да имам на разположение цяла армия. Все едно, когато накарам този тук да ги намери, ще…
— Вече не искам драст — прекъсна го Артър. — Искам да вземеш този с теб и да го пазиш. В бутилката, разбира се.
— Няма проблем — отговори синекрилият застраховател. — А пък драста…
— Не искам драст — възкликна Артър дружелюбно. В края на краищата колегите трябва да си помагат. — Застраховаш ли за пожар и кражба?
— Повече се занимавам с общи злополуки, но си мислех…
Нелзевул беснееше и кълнеше в бутилката, а двамата продължиха да разговарят за трудностите на професията си.