Не се получава.
Изгубвам се още по-зле, отколкото при снощната разходка с Тес около хотела. И вместо очарование, сега изпитвам смазваща паника, тъй мощна, че стискам зъби, за да не се разплача. Потребността да се върна при Тес се смесва с тревогата да не знам къде съм и с треска, която усуква уличката пред мен в лъкатушен тунел. Мъчи ме и усещането, че съм преследван. От нещо тромаво и близко, само на няколко крачки зад мен.
Отново побягвам. Завивам зад ъгъла. И още преди да видя какво има там, аз го подушвам. Същата миризма на обор, която лепнеше по Мършавата жена.
Но не тя стои на уличката пред мен, а стадо прасета.
Десетина или повече. Всички обърнати към мен, с разширени ноздри. Невероятно, но факт. Виждам ги с твърде много подробности, за да са страничен ефект от онова, което ме кара да се чувствам отровен. И твърде ясно разбират кой съм.
Животните идват към мен. Квичат като попарени. Копитата им трополят по калдъръма.
Отскачам обратно зад ъгъла, откъдето току-що дойдох. Очаквам зъбите им да срещнат кожата ми. Да я разкъсат и да захапят.
Но те не идват. Надниквам зад ъгъла. Уличката е пуста.
„Не губи време да разсъждаваш. Може никога да не разбереш това.“
Отново гласът на моята вътрешна О’Брайън. „Просто върви и не спирай.“
И аз тръгвам, без да спирам.
А в края на следващата улица, по която завивам — и съм сигурен, че вече съм минавал по нея поне веднъж, ако не и три пъти, — виждам Канале Гранде. Появил се е от нищото, сякаш съм отгърнал нова страница.
„Не спирай.“
Нещо става.
„Но тя е в безопасност.“
Вече няма такова нещо.
„Откъде знаеш?“
Защото то знае коя е тя.
7.
Седя в задния край на корабчето и жадно гълтам въздух. Опитвам се да мисля само за Тес, за връщане при Тес, за бягство с Тес. Да освободя детегледачката, да се обадя на авиокомпанията, да поръчам водно такси. Да оставя този потъващ град зад гърба си.
Но си пробиват път и други мисли. Моят професорски мозък осигурява бележки под линия, тълкувания. Текущият текст е последният час от живота ми. И тълкуването — безсмислено, неудържимо — е, че моето преживяване съвпада с написаното за предишни срещи между човек и демон.
Опитвам се да повикам в мислите си лицето на Тес. Вместо него се появява това на мъжа върху стола. Кожата му се отдръпва, за да разкрие истинското лице на нещото в него.
Оттук мислите ми се люшват към още нещо.
Гадаринският демон. На два пъти споменат в евангелията от Лука и Марк. Според повествованието Исус срещнал гол, бездомен мъж, живеещ в гробищата — човек, „който имаше бесове от дълго време“. Виждайки Христос, демонът помолил да не бъде измъчван. Исус попитал за името му и той отговорил „легион“, защото не един демон, а мнозина били обладали човека. И Спасителят ги прокудил, като ги прехвърлил в пасящото наблизо стадо прасета.
Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свинете; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се излави.
(Лука 8:33)
Човекът, завързан за стола в къщата на Санта Кроче 3627 — окован както обладаният от Гадарина бил многократно и безуспешно оковаван, — също твърдеше, че е безименен, макар и съставен от множество същества. А после онова стадо свине, което се втурна към мен в лабиринта от улички. Или беше халюцинация, или е съвпадение, надхвърлящо случайността.
„Престани!“ — вика гласът на О’Брайън в главата ми. Но не мога да престана.
Друг древен текст, този път апокрифен. Compendium Maleficarum, създаден от брат Франческо Мария Гуацо през 1608 година, е приет от Ватикана и други богословски организации като основен наръчник в областта на демоничното обсебване и екзорсизма. Гуацо предлага петдесет начина да се разбере дали обсебването е реално, сред които са усещане за мравки под кожата, точно предсказване на бъдещи събития и гласове в главата, които говорят невъобразими, но все пак верни неща.
При мен тези три знака са налице, тъй като симптомите на обземащия ме грип включват толкова подлудяващ сърбеж по цялото тяло, че се чудя дали да не скоча от корабчето, за да се разхладя във водите на Канале Гранде. А какво да мисля за списъка от градове и числа, които избъбри онова същество вътре в човека? Дали е някакъв код? Адреси? Телефонни номера? Каквото и да представляват, те са свързани с дата, до която остават само няколко дни — 27 април. Когато „светът ще бъде белязан с нашите числа“.