— За да направи какво? Да те унищожи?
— Вероятно би могъл да го стори по всяко време.
— Сигурен ли си? Онази стопаджийка те е нападнала.
— Не ми напомняй — казвам и неволно се прикривам с длан.
— Тогава откъде си толкова сигурен, че не иска да умреш?
— Сигурно иска. След време. Но все още не.
— Все още не. Не и преди това? — С един замах на ръката О’Брайън обхваща вътрешността на колата, пълна с опаковки от заведения за бързо хранене, чашите от кафе и разгърнатия пътен атлас в скута ми. — Защо трябва да следваш пътечката от трошици из цялата страна?
Спомням си какво ми каза встъпителният глас от устата на мъжа във Венеция. Че не сме врагове, а съзаклятници.
— За да ме покани да участвам в нещо — казвам аз.
— Искаш да кажеш, че има цел за теб.
— Да. Макар че не каза каква е.
— Документът. Ти разполагаш с него. И ако наистина е такъв, какъвто казваш, той представлява доказателство за нещо, което досега е съществувало само във въображението на човечеството. Опитай да го осъзнаеш поне за секунда.
— Голяма работа е, спор няма.
— Огромна. — Тя плясва с длан по таблото. — Демоните са истински и съществуват сред нас. Не метафорично, а буквално. Това е потресаващо.
— Със сигурност би наложило да си пренапиша всичките лекции.
— Кара ме да се чудя какво са намислили.
— Апостол Йоан би казал, че ни подготвят.
— За какво? За Голямото довиждане?
— Това идва малко по-късно. Първо падението. Апокалипсисът. Антихристът.
— Много ти благодаря, Йори.
— Това е Библията, а не „Мечо Пух“.
Известно време пътуваме мълчаливо. Всеки от нас се опитва да прикрие тръпките, предизвикани от нашите заключения.
— Добре, хайде да не фантазираме — заявява накрая О’Брайън. — Нека просто кажем, че в най-близко време този твой документ може да предизвика най-голямото събитие в религиозната и социалната история поне за последните две хиляди години.
— Главата ме заболява, като си го помисля.
— И според мен точно така и трябва да бъде — казва тя, набирайки скорост. — Ние не можем да се справим с такива неща. То е като онези, уфолозите, или както там се наричат. Теориите на конспирацията и Зона 51.
— Розуел.
— Кой знае? Може би твоите следи ще ни отведат там. Среща ли се Розуел някъде в творчеството на Милтън?
— Накъде биеш?
— Въпросът е какви аргументи изтъкват хората винаги когато вземат да разправят как извънземните били построили пирамидите? Защо вярват, че движението на извънземните е огромна тайна, която правителството отказва да ни разкрие?
— Това би ни побъркало.
— Точно така. Масова паника. Борсите се сгромолясват. Глобална анархия и ужас. Всички изчезват в бомбоубежищата, останалите изнасилват и грабят. Това ще е Страшният съд, сътворен от самите нас. Защо вече да възпираме действията си? Защо да се интересуваме от морал или закон? Те идват! Всички ние очакваме малките зелени човечета да ни сложат на масите за експерименти, да ни изтребят или да ни превърнат в храсталаци.
— Мислиш ли, че и с демоните е същото?
— Не. Не мисля, че правителството знае за Сатаната и неговите кохорти повече от който и да било посетител на неделно училище.
— Тогава какво трябва да означава документът?
— Проверка. Узаконяване. Има най-различни религиозни текстове, всякакви вярвания. Но няма доказателство. Никой дори не мисли, че може да има доказателство.
— Затова го наричат вяра.
— Точно така.
— Само че сега има доказателство.
— Ще има, ако Дейвид Улман реши да отвори сейфа си в Манхатън. И ако последиците бъдат такива, каквито си мисля, пред тях едно видео на извънземно в чувал за трупове ще изглежда по-скучно от прогнозата за времето.
Навеждам се напред да погледна в огледалото откъм моята страна. Проверявам магистралата за колата на Преследвача.
— Ето защо Преследвача го иска — казвам аз.
— А може би и Безименния иска същото.
— Защо? Той ми показа каквото искаше. Не съм вземал нищо, той ми го даде.
— Може би там е цялата работа.
— Ако е тъй, значи нещо не схващам.
— Трябва да приемем, че Безименния, въпреки цялото си могъщество, има ограничения.
— Не може да приема облика на живи хора, само на мъртъвци.
— Това е голяма пречка. Значи ако има послание за този свят, трябва му пратеник.