Груб забеляза нещо сиво, което плуваше бързо под водата и потрепери. Бе виждал морски хора и преди, разбира се. Те плуваха в залива и понякога дори се показваха на кейовете и разменяха потънали съкровища с търговците на Порт Фейт.
Акула обаче досега не беше виждал.
— Харесват ли ти красивите ми животни, миличък?
Загледан в драмата, разиграваща се в басейна, Груб не бе забелязал Хари, който се приближи до него. Той усети как пръстите на елфа хващат рамото му и пребори импулса да се отдръпне. Джеб бе до него. Предметът на колана му бе толкова близо, че момчето можеше да се протегне и да го вземе.
— Да, сър.
— Не съм изненадан, патенцето ми. Като гледам хубавото ти палтенце мисля, че си млад джентълмен, който оценява качествените неща в живота.
Джеб се изкикоти.
— Напомняш ми на клиентите ми ето тук — Хари махна с ръка към балкона. Гласът му бе писклив и сигурно щеше да звучи смешно, ако притежателят му не бе толкова странен и ужасяващ. Груб вече можеше да види дрехите му отблизо. Бяха направени от одраната кожа на акула и бяха целите в тъмни петна. Момчето не искаше да мисли от какво са.
— Тук са най-важните хора, момчето ми. Не се съмнявай. Виждаш ли господинът с ветрилото? — и той посочи един висок, костелив трол, облечен в скъпи дрехи. Лицето му бе напомадено с бял грим.
— Това е Артистът. Не се съмнявам, че си чувал за него… не си? Е, това е собственикът на всички казина в квартал „Марлинспайк“, мъжът, пред когото всички улични банди там се отчитат.
Хари сниши тона си.
— Дойде от Стария свят преди две години. Избили семейството му, можеш ли да си представиш? Лигата на Светлината, кой друг. Промушили ги с щикове.
Той мушна с пръст Груб по корема.
— Ето така. Няма как да не умреш след такъв удар, нали? Телата на троловете увиснали пред селото, за да е ясно, че там само хората са добре дошли. Мило, нали? Такава е Лигата на Светлината.
Груб се опита да не мисли за това, което Хари му казваше. Историите за жестокостта на Лигата се носеха из „Сакатата русалка“ от много месеци и в дните, в които господин Лайтли го биеше повече от нормалното, той си припомняше, че поне не обитава Стария свят.
— Но, докъде бяхме стигнали. Даа, дамата до него. Лейди Арлекин. Изглежда хубава, но нека това не те заблуждава. По-скоро би ти отрязала носа, вместо да те погледне.
Груб се загледа в петите си с надеждата, че жената не го е видяла как я зяпа. Феята на рамото на Хари го забеляза и се изкикоти.
— А ето го и лорд Рен.
Хари посочи един едър мъж с превръзка на окото и лула в устата. Бе облечен целият в черно.
— Това е един от хората на Момчето-Крал. Не е истински лорд, разбира се, но не смей да му го казваш.
Хари се изсмя и Груб потръпна.
— Всички те са почетни гости, мелезче… да ме прощаваш за израза. Но предполагам, че ти си заето момче и нямаш време за приказките на стария Хари. Предполагам си дошъл заради борбите с акули, нали? Нека ти разкажа нещо и за тях.
Той потри ръцете си, а очите му заблестяха.
— Акулоборците са евтини, моето момче. Винаги, когато ми потрябват още от тях, взимаме лодка с момчетата и отиваме, ако ме разбираш, за риба. Самите акули обаче са доста скъпички. Не е лесно да намериш нови. Затова трябва да уравновесим нещата, нали? Затова акулоборците имат само един тризъбец. Сигурно се чудиш защо, нали?
Груб не се бе замислял по въпроса, но му стана лошо. Отчаяно искаше да се махне от това прокълнато място, да не чува отвратителния глас на Хари. Имаше нещо нездраво в погледа на елфа, собственик на Ямата за акули. Нещо ненормално.
— Прави битката по-автентична, ако искаш го наречи така. Старомодно, но хубаво. Тълпите го обожават, но не в това е работата. Тризъбците не могат да навредят много на акулите, а акулите могат да навредят доста на акулоборците. Това е истината. Вземи например моята Флоренс. Тя е там долу, срещу двама от най-добрите ми акулоборци, но ще се справи с тях. Ще видиш. Малката е бича акула. Идеална за целите ми. Не е прекалено голяма, но е пъргава, милата. А какви зъбки има само…
Внезапно движение във водата привлече вниманието му. Чу се приглушен писък и водата се оцвети в кървавочервено. Зловещият театър избухна в аплодисменти. Чуха се викове, тропане на крака.
Хари нададе писък на задоволство.
— Ето я, милата ми тя! — каза той и заръкопляска — Виждаш ли за какво говоря! Моята Флоренс е звездата на вечерта.