— Може би губернатор Уърмуд — предположи Франк — в Порт Фейт няма някой, който да е по-важен от него.
Нютън кимна бавно.
— Много е възможно. Контролираш ли губернатора, контролираш и града. Можеш да направиш всичко, което си поискаш.
— А и времето съвпада — допълни Пади. — Защо ще идва в Порт Фейт сега, в навечерието на Фестивала? Може би защото пред губернатора има цяла година управленски мандат. Талин знае какво би сторила вещицата, ако контролира губернатора като марионетка.
Франк се наведе към Груб, намигна му и го ощипа. Груб едва не извика. Болеше.
Но можеше да прецени, че жестът е приятелски.
— Ти си смелчага, знаеш ли това? — попита тролът.
— Ъъ… ама аз нищо не съм направил.
— Грънци. Храбро момче си ти и мислиш бързо. Имал си късмета онези хора да те измъкнат от Ямата, но въпреки това…
— Което ми напомня — прекъсна го Табита, като спаси Груб от ново изчервяване, — забравих да ви кажа, че онези хора от Ямата бяха черни наметала. Почнаха да се заяждат, стана бой и…
Тя млъкна.
Всички я гледаха.
— Табита — каза Нютън, — онези черни наметала… надявам се, че те не са разбрали, че ти си от Стражата? Нали?
Настъпи неловко мълчание. Табита поаленя и започна да си играе с копчетата на палтото.
— О, Табс — въздъхна Пади.
— Но аз… аз не знаех, че те са черни наметала, докато…
— Точно това е — заяви Стария Джон. Груб за пръв път го чуваше да говори. — Не си знаела.
Табита погледна през стаята, но никой не срещна очите ѝ. Никой не я защити. На Груб му се искаше да каже нещо, с което да помогне, но не знаеше какво.
— И защо не ни каза това по-рано? — попита Хол.
— Не се сетих… те бяха изпили толкова грог, колкото да потопи галеон. Едва ли ще си спомнят.
— Не можеш да знаеш това, Табс.
Табита отвори устата си, но не намери какво да отговори. Вместо това сви рамене и се загледа яростно в единия край на стената.
— В беда сме — каза накрая Нютън. — Доколкото познавам Деринджър, той ще отиде право при губернатор Уърмуд, а след това ще тръгне по петите ни.
— Но… — каза Табита.
— Засега мълчи — ледено я отряза Нютън. — Вече стори достатъчно. Добре се справи с това, че откри Джоузеф и магическата пръчка, но отново постъпи безразсъдно. Казах ти, че това не е игра. Все още имаш много да учиш.
Табита изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче.
— Мога да помогна, мога да…
Франк постави ръка на рамото ѝ.
— Всички правим грешки, Табс.
Омърлушена, тя погледна към пода така, че другите да не виждат лицето ѝ.
— Нямаме време — каза Нютън. — Всеки момент Деринджър ще дойде с хората си и…
В този момент се чу изстрел и прозорецът на гостилницата се пръсна.
Двадесет и четвърта глава
— Всички да залегнат!
Груб усети една тежка ръка на гърба си и след това наполовина падна, наполовина бе съборен на колене. Някой изгаси фенерите. Чу се плисък на вода и съскане, след което огънят също угасна.
Той премигна, за да могат очите му да привикнат към сенките и лунната светлина. Можеше да чуе как стражите стъпват внимателно по краищата на стаята. Пистолетите им изщракаха при зареждането. Друга ръка го хвана за яката и той бе избутан до стената, скрит от големите фигури на Нютън и Франк. Финиъс Клаг мина покрай тях и се сви в ъгъла.
— Добър вечер — чу се спокоен глас. Звучеше, все едно идва едновременно отвсякъде и отникъде. Бе подсилен с магия.
— Кайръс Деринджър — прошепна Франк. — Този проклет елф няма ли си друга работа?
— Знам, че си там, Нютън — каза гласът, — и не съм в настроение за игрички. С хората ти имате точно три минути да излезете невъоръжени и с ръце във въздуха.
— Или какво? — извика Табита. Заради вълнението, тя звучеше сякаш се е посъвзела малко. — Ще ни оставиш на мира и ще си гледаш работата?
— Не съвсем — отвърна Деринджър, без следа от хумор. — Ще разбием това място и ще ви отведем всичките в Коритото. Без да броим загиналите, разбира се.
— Никаква изненада — промърмори Нютън. — Хол, виждаш ли нещо?
Груб едва успяваше да различи тънкия силует на магьосника в отсрещния край на стаята. Той гледаше през прозореца в мрака.
— Нищо.
— Франк, тук има ли изход, за който Деринджър да не знае.
— Един стар контрабанден тунел — отвърна тролът. — Не е ползван вече повече от столетие, но входът към него е в избата. Излиза на уличката зад гостилницата.
— Добре. Разделяме се на две групи. Хол, Джон и близнаците, вие идвате с мен. Табс, изведи останалите през тунела. И внимавай за контрабандиста. Хол, дай ми дървената лъжица.