Тройна атака като по учебник. Това, което можеше да се очаква от старо куче като Деринджър.
Слик облиза устни. Бе изненадан да открие черните наметала тук. Вероятно трябваше да отиде при Хлъзгавия Джеб и да го накара да изчака. Но не искаше да изпусне представлението. Какво щеше да стане, когато Джеб се появи с опасния си приятел? Слик не знаеше, но бе готов да заложи лявото си крило на това, че ще е интересно.
Деринджър провери джобния си часовник и извади меча от ножницата си.
И тогава започна стрелбата. Изстрелите дойдоха по-надолу от улицата и бяха от пистолет. Едно стъкло се строши, а после се чу пиянско и ужасно фалшиво пеене на моряшка песен.
Деринджър свали меча си, обърна се към магьосника и му прошепна нещо.
Слик се ухили.
„Започва се.“
Група фигури застана на ъгъла. Носеха горящи факли, които осветяваха улицата и самите тях. Бяха разнородна група — от хора, джуджета, елфи, импи, гоблини, тролове и великани. Бяха поне четирийсет души, въоръжени до зъби — със саби, пушки, ножове, тояги и брадви. Много от тях бяха боядисани в цветове на войната или бяха увили кърпи около лицата си. Спряха се пред гостилницата на Бутъл и започнаха да чупят празните си бутилки от грог по стената. Хилеха се и се закачаха един с друг. Изглеждаха невероятно неприятни. Един от тях вдигна дълъг прът с черен флаг. Вятърът го развя и разкри изображението на него — бял череп с бял сатър под него.
Опасният приятел на Хлъзгавия Джеб излезе от тълпата, нисък и плешив както винаги. Бе облечен с обичайното си черно палто, без риза отдолу. Слик можа да види изкуствената му ръка — мрежа от дърво и ръждясал метал.
Капитан Гор.
Този път на ръката му бе закачено огромно криво острие, а в дясната си ръка държеше огромен ръждясал сатър. Хлъзгавия Джеб бе до него, облечен с нелепо розово палто. Изглеждаше страшно доволен от себе си.
— Т’ва ли е, Джеб? — попита Гор.
— Да.
— Хубаво. Никой не може да лъже капитан Гор и да оживее след това. Никой.
Той отметна глава назад и изрева. Звукът изригна от гърлото му. Трябваше да накара кръвта да се смрази във вените ти.
Слик обаче не се плашеше лесно.
— ФИНИЪС КЛАГ! — ревна пиратът към гостилницата. — ДАЙТЕ МИ ФИНИЪС КЛАГ!
— И дървената лъжица — потърка ръце Джеб.
— И ДЪРВЕНАТА ЛЪЖИЦА!
Слик чу гласа на Нютън да долита отвътре.
— Защо не дойдеш да си я вземеш, трюмен плъх такъв?
Пиратите започнаха да си шушнат невярващо. Един или двама извикаха.
— Ще съжаляваш за тези думи, Нют — изсъска Джеб.
— Единственото, за което съжалявам, е, че ти се доверих, двулична гадино.
— Вината си е само твоя. Винаги съм ти го казвал, Нют. В този град не можеш да имаш вяра никому. Дори и на собствената ти фея. Той те прецака, ако случайно се питаш.
Отговор не последва.
Капитан Гор се обърна към хората си и изръмжа.
— Избийте ги, момчета. Избийте ги всичките. Не искам заложници.
Чу се звукът от издърпани предпазители на пистолети и изтеглени саби.
Слик се изкикоти доволно. Най-хубавото беше, че пиратите бяха твърде пияни, за да разберат, че наблизо има и войници на милицията. Черните наметала на Деринджър все още се криеха и чакаха заповедите на своя лидер, който се чудеше какво, в името на безкрайната морска шир, трябва да направи.
Чу се звук от зареден мускет от стаята под него, последван от зле прикрита псувня. Слик се дръпна настрана зад комина, докато няколко пирата погледнаха нагоре.
— Какво беше това? — попита тъпо един от тях.
„Идиоти“, помисли си Слик. „Пълни идиоти.“
Сякаш за да потвърди впечатлението му, внезапен боен крясък долетя от дясната страна на гостилницата. Той погледна иззад комина и забеляза как един от войниците излиза от скривалището си, насочил байонет към смаяните пирати.
— Ааа! — викнаха черните наметала. — Ааааа!
Идиоти.
— Атака! — кресна Деринджър, който изскочи иззад бъчвата си. — Атакаааа!
Мускети започнаха да стрелят от стаята под него, веднага им отвърна стрелба от гостилницата. Магьосникът на милицията се изправи, разпери ръце и запрати вълшебна вълна към най-близкия пират. Стрела от арбалет разби прозорец. Друга, нескопосно изстреляна, профуча покрай покрива зад Слик. Едно гюле изскочи от гостилницата и се приземи сред пиратите с гръм.
Пиратите се бяха озовали под кръстосан огън. Те се паникьосаха и се втурнаха във всички посоки, размахвайки оръжия.