„Пастта. Пастта е някъде под мен.“
Погледна към корпуса на кораба. Нямаше как да се покатери обратно на него. Водата бе толкова ледена, че го изгаряше.
Сега му оставаше само едно нещо. Той си пое дълбока глътка въздух и заплува към лодката на вещицата.
Нютън повали двама мъже с два последователни ловки удара на Баншито. Единият припадна, а другият зави, стиснал кървящия си нос с ръце. Капитанът на Демонската стража спря за момент, за да прецени как върви битката.
Повечето контрабандисти ставаха лесна плячка на обучените войници и техните смъртоносни саби. Други обаче умело използваха уменията си от кръчмарските сбивания, а Пади и Франк си проправяха пътека през редиците на врага. Хол и магьосникът на контрабандистите се биеха застанали гръб в гръб, като хвърляха вълни от магическа енергия към съперниците си и поваляйки ги по гръб. Стария Джон удари главите на двама свои противници и ги изпрати проснати на палубата.
Печелеха или поне щяха да печелят ако нямаше един малък проблем. Проблемът се наричаше Кайръс Деринджър. Тънкото острие на полковника хвърчеше по-бързо от фея и той поваляше контрабандистите с презрение. Движеше се с ловкост и бързина, които бяха достижими само за един елф и бе прибрал едната ръка зад гърба си, както учеха дуелистите от Стария свят. Сабята му носеше смърт, но лицето му бе на истински професионалист — безизразно, ледено спокойно дори в разгара на битката.
Трябваше да бъде спрян.
— Кайръс Деринджър! Не искаш ли една истинска битка!
Елфът блокира сабята на едно гоблинско момиче и я изрита в стомаха. Тя падна назад със смаяно изражение на лицето.
— Господин Нютън. Тази измет ли е всичко, с което разполагате?
— Засрами се! Предаваш собствения си дом.
— Изпълнявам заповедите на моя губернатор! — излая Деринджър, но Нютън видя как по лицето му минава сянка на съмнение. — И ако трябва, ще те пратя на дъното на океана.
— Хайде тогава — изръмжа Нютън — за Порт Фейт.
Ръцете и краката на Груб го боляха, дробовете му изгаряха, а пръстите на ръцете и краката му бяха замръзнали. Колкото и бързо да плуваше, не изглеждаше като да приближава. Той се издигаше и спускаше с вълните, поемаше си дъх, когато може, и хвърляше отчаяни погледи към Табита. Ръцете ѝ бяха вързани зад гърба, синята ѝ коса бе мокра и залепнала по лицето. Видя и вещицата, чу ужасния ѝ глас, който напяваше странни, зловещи думи, които призоваваха Пастта.
Очите на Арабела Уърмуд се въртяха бясно, черни като нощта, а гласът ѝ не бе като на човешко същество, повече напомняше рева на див звяр. Тялото ѝ трепереше, докато тя фокусираше магическата енергия през себе си и я запращаше в машината и морските глъбини.
И със звук така нисък и дълбок, че бе повече почувстван, отколкото дочут, лодката помръдна. Причина за това не бе нито вятърът, нито морските вълни или плющящият все по-силно дъжд.
Нещо в дълбочината се размърда.
Кайръс Деринджър прехвърляше сабята си от ръка в ръка, описваше с лекота кръгове във въздуха, докато Нютън го изчакваше, без дори да помръдва с жезъла си. Палубата бе станала хлъзгава от кръв и дъждовна вода. Навсякъде около тях се чуваха крясъци и викове.
Нютън прецени на око съперника си. Елфът беше дяволски бърз, а сабята му — още повече. От друга страна обаче бе надменен, прекалено самоуверен и сигурен в собствената си победа. Може би това бе слабостта му.
Може би.
Деринджър отметна влажната си коса и скочи напред, след което замахна с меча си.
Нютън стъпи встрани, а Баншито посрещна острието. Без да мисли, той нападна с другия край на жезъла така, както го бе научил преди много години Тори Хобгоблина. Не бе достатъчно бърз. Деринджър вече бе отскочил назад, а острието пееше в ръката му. Скоростта на елфа накара Нютън да се почувства непохватен и тежък, все едно се движеше във вода.
Елфът се усмихна. Острието на сабята се размаза във въздуха. За един миг приближи и принуди съперника си да отстъпи, сечейки като побеснял във всички посоки. Нютън отчаяно блокираше удар след удар.
В следващия момент болката в крака му избухна и той падна на едно коляно. Деринджър триумфално надигна меча си…
Наистина бе твърде наперен. Краят на Баншито го удари силно в гърлото. Очите на Деринджър се изцъклиха нелепо. Изтърва меча, хвана се за гърлото и се хлъзна назад по палубата. Нютън веднага се изправи, подпрял се на здравия си крак. Деринджър посегна към меча си, но Нютън го изрита настрана. Погледна надолу и се ядоса, че бедрото му е цялото в кръв.