Тревогата му леко нарасна. Заети телефони, неработещ сървър… Възможно ли е уебстраницата на Спейтс да има проблем и да отказва достъп? Сигурно на другите християнски сайтове ще има нещо.
Написа в Гугъл: „Изабела Бог Спейтс“.
Появиха се няколко непознати християнски уебстраници с имена като jesus-is-savior.com, raptureready.com, antichrist.com. Кликна напосоки някакъв линк и веднага се отвори документ.
Братя християни,
Много от вас по-рано тази вечер са гледали предаването „Америка на кръглата маса“, водено от преподобния Дон Спейтс…
Кроули прочете писмото веднъж. След това го препрочете. От основата на гръбнака му плъзна тънка студена тръпка. Значи това беше източникът на Спейтс — откаченият свещеник от земите на навахо. Забележката в долната част на екрана показваше, че лудият пастор е изпратил съобщението само преди час. Съдейки по списъка, явно го бе изпратил на доста голям брой уебстраници.
На колко? Имаше начин да разбере. Пусна в търсачката първото изречение на писмото и го постави в кавички, за да намери само интернет страниците, които са публикували точния текст. След по-малко от секунда се появи списъкът с попаденията. Стандартното съобщение горе показваше броя: Резултати 1–10 от около 56 000 за „Много от вас по-рано тази вечер са гледали предаването «Америка на кръглата маса», водено от преподобния Дон Спейтс“.
Кроули дълго седя в притихналия кабинет с Джорджтаун. Наистина ли писмото вече бе разпратено до повече от петдесет хиляди уебсайта? Безумие. Пое си въздух, после издиша, за да се успокои. Ако ролята му за нападките на Спейтс срещу проекта „Изабела“ се разчуеше, щеше да се провали по-зле от стария си приятел Джак Абрамоф. Проблемът беше, че когато прибягна до това, не знаеше много за Спейтс и за евангелистката му орбита. Кроули се почувства като човек, който случайно е хвърлил камък в някакво тъмно място и сега чуваше съскането на десетки гърмящи змии. Отново се изправи и се приближи към прозореца. Навън Джорджтаун спеше. Улицата беше празна. Светът тънеше в покой.
Както си стоеше, чу откъм компютъра звън на камбанка — сигнал, че беше получил имейл. Отиде да провери. Беше се появило прозорче с темата на съобщението: „Re:Re: Червеното плато=Армагедон.“
Отвори съобщението и шокиран установи, че е точно същото писмо, което току-що беше прочел. Дали някой знаеше за връзката му със Спейтс? Дали това бе някаква завоалирана заплаха? Или пък самият Спейтс му го беше изпратил? Но когато се вгледа в началото на писмото, където бяха изредени десетки имейл адреси, си даде сметка, че не е избран целенасочено. Не разпозна и адреса на подателя. Това беше групово съобщение, което се разпространяваше като вирус. Вируса на Армагедон. И беше попаднало в пощенската му кутия случайно.
Докато отново невярващо препрочиташе съобщението и се опитваше да прецени каква е вероятността да е получил този имейл в точно определен момент, отново се разнесе сигналът за получен имейл. Имаше същото заглавие — почти: „Re:Re:Re:Re: Червеното плато=Армагедон.“
Букър Кроули стисна ръкохватките на стола си и се изправи несигурно. Докато прекосяваше кабинета, компютърът отново изпрати сигнал, после пак и пак при пристигането на още имейли. Залитайки стигна до банята в другия край на коридора. Стисна ръба на мивката с една ръка и придържайки вратовръзката си с другата, повърна.
52.
Бърн Улф приклекна в кабинката на хеликоптера, дъвчейки нервно дъвка и наблюдавайки как единайсетте тежковъоръжени и облечени в черно мъже се качват на борда и мълчаливо се настаняват по местата си. Единственият знак по униформите им беше малка емблема на ФБР на гърдите. Улф се чувстваше неудобно в камуфлажната си униформа, военното яке и каската. Безуспешно се опита да намести длъгнестите си крайници в нещо като удобно положение, размърда се раздразнено и скръсти ръце. Конската му опашка стърчеше изпод каската — не се налагаше да се погледне в огледалото, за да се убеди, че изглежда нелепо. Главата му се потеше, а ушите му бучаха от първата част на полета.
След като мъжете се наместиха, хеликоптерът излетя, издигна се в нощното небе, направи завой и ускори. Беше изгряла почти пълна луна, която къпеше пустинния пейзаж долу със сребриста светлина.
Улф не спираше да дъвче. Какво ставаше, по дяволите? Бяха го изтръгнали от дома му без никакви обяснения, бяха го замъкнали на пистата в Лос Аламос и го бяха натикали в един хеликоптер. Никой не му казваше нищо. Чувстваше се като участник в лош филм.
През прозореца виждаше далечните върхове на планината Сан Хуан в Колорадо. Хеликоптерът се издигна над подножието и Улф забеляза бледа лента от отразена светлина долу — река Сан Хуан.