— И каква е тя?
— Да изключите Изабела.
От едно високо място в долината Накаи Нелсън Бигей огледа комплекса на Изабела със стар военен бинокъл. Един хеликоптер прелетя ниско над типито, а шумът от двигателите му заглуши техния ритуал на Благословения път и разтърси типито като пясъчна вихрушка. Бигей и Беченти се бяха покатерили нагоре по склона, за да имат по-добра видимост, и видяха хеликоптерът да каца на пистата само на километър и половина от тях.
— Заради нас ли са дошли? — попита Беченти.
— Нямам представа — отговори Бигей, без да престава да наблюдава. От чопъра излизаха въоръжени мъже. Влязоха с взлом в хангара и изкараха оттам двата джипа и започнаха да ги товарят с оборудване.
— Не мисля, че има нещо общо с нас — поклати глава Бигей.
— Сигурен ли си? — като че ли разочаровано попита Беченти.
— Не съм сигурен. По-добре да отидем да погледнем отблизо. — Стрелна с поглед Беченти и забеляза трескавото нетърпение в погледа му. Бигей постави ръка на рамото му: — Само спокойно, ясно?
53.
Стантън Локууд вдигна маншета си и погледна ролекса си. Два без петнайсет. В полунощ президентът бе издал заповед на екипа на ФБР за спасяване на заложници и операцията вече беше в разгара си. Преди няколко минути екипът беше кацнал на пистата. В момента прехвърляха оборудването си в джиповете, за да изминат с тях осемстотинте метра до охраняваната зона на ръба на канарата, точно над входа на Бункера.
Обстановката в Овалния кабинет беше напрегната. Секретарката на президента, Джийн, която непрекъснато водеше стенографски бележки, тръсна напрегнатата си ръка.
— Натоварили са първия джип — каза директорът на ФБР, който текущо осведомяваше президента. — Все още никой не се вижда. Хората са долу, в Бункера, както предполагахме.
— Не успяхте ли да установите връзка с тях?
— Не. Комуникацията между пистата и бункера е преустановена.
Локууд се размърда на стола си. Потърси мислено някакво логично обяснение. Нямаше такова.
Вратата на залата за спешни съвещания се отвори и вътре влезе Роджър Мортън, понесъл няколко листа хартия. Локууд го проследи с поглед. Никога не го беше харесвал, но сега направо го ненавиждаше с неговите очила с рогови рамки, с безупречния му костюм и с вратовръзка, която изглеждаше като залепена за ризата му. Мортън беше типичният оперативен служител от Вашингтон. С такива горчиви мисли наблюдава как Мортън се съветва с президента — двамата почти бяха допрели глави и разглеждаха листа. Направиха знак на Галдън да се приближи и тримата продължително изучаваха документа.
Президентът вдигна поглед към Локууд:
— Стан, ела да видиш това.
Локууд се изправи и се присъедини към групата. Президентът му подаде разпечатания имейл. Локууд зачете: „Братя християни…“
— Има го навсякъде в интернет — обади се Мортън още преди Локууд да успее да дочете текста. — Наистина навсякъде.
Локууд поклати глава и остави листа на масата.
— Потискащо е, че такова средновековно мислене може да съществува в Америка през двайсет и първи век.
Президентът впери поглед в него.
— Писмото е не просто „потискащо“, Стан. То призовава за военно нападение над американска правителствена база.
— Господин Президент, лично аз не го приемам за сериозно. В писмото няма никакви указания, никакъв план за действие, няма сборен пункт. Просто въздух под налягане. Такива неща се разпространяват по мрежата всекидневно. Вижте само колко много хора четат поредицата „Изоставени“. Но не сте ги видели да излизат на улицата.
Мортън го изгледа с пасивна враждебност.
— Локууд, това писмо е разпратено до десетки хиляди интернет страници. Циркулира като лудо. Длъжни сме да го приемем сериозно.
Президентът въздъхна:
— Стан, иска ми се да гледах оптимистично като теб на цялото положение. Само че това писмо, и то след онази проповед… — поклати глава той. — Трябва да се подготвим за най-лошото.
Галдън прочисти гърлото си и каза:
— Хората, които са убедени, че наближава краят на света, може да са склонни да направят нещо прибързано. И дори да прибегнат до насилие.
— Християнството е ненасилствена религия — каза Локууд.
— Не оспорваме ничия религиозна вяра, Стан — остро заяви президентът.
Въпреки това Локууд се запита как човек може да помири християнската концепция за ненасилие с идеите, изразени в Откровение на свети Йоан, цитирани толкова свободно в писмото. Обаче подмина тази мисъл.
— Всички ние тук трябва да разберем — продължи президентът, — че това е деликатна област, в която хората лесно се обиждат. — Той хвърли писмото върху масата и се обърна към директора на Службата за вътрешна сигурност. — Къде се намира най-близката част на Националната гвардия?