— В лагера Навахо в Белмонт, северно от Флагстаф.
— На какво разстояние от Червеното плато?
— На около двеста километра.
— Мобилизирайте ги и ги откарайте с хеликоптери на Червеното плато като подкрепление.
— Слушам, сър. За жалост половината състав е в чужбина, а оборудването и хеликоптерът им не са, каквито би ни се искало за такава операция.
— За колко време можете да оборудвате напълно частта?
— Можем да докараме оборудване и хора от Финикс и военновъздушната база Нелис. Може да отнеме от три до пет часа, ако действаме стегнато.
— Пет са твърде много. Направете каквото успеете за три часа. Искам да са във въздуха до пет без петнайсет.
— Пет без петнайсет — повтори шефът на националната сигурност. — Слушам, господин Президент.
— Без много шум осведомете щатската полиция в Аризона да удвои патрулите и да докладва за необикновен трафик по главните и второстепенните пътища около индианския резерват на навахо. И да бъдат готови бързо да блокират пътищата.
— Слушам, господин Президент.
— В Пиньон има полицейски участък на племенната полиция на навахо, само на трийсетина километра от Червеното плато — обади се Локууд.
— Чудесно. Накарайте ги да изпратят патрул на пътя към червеното плато и да проверят какво е положението.
— Много добре, сър.
— Искам всичко да се върши тихо. Ако реагираме прекалено силно, правозащитните християнски организации ще ни изритат като футболна топка. Ще ни обвинят, че сме антихристиянски настроени, че мразим Исус, че всяваме страх — в състояние са да кажат какво ли не. — Президентът обходи с поглед стаята: — Някакви други препоръки?
Нямаше.
— Надявам се да си прав — обърна се той към Локууд. — Един Бог знае дали в този момент десетки хиляди идиоти не са на път за Червеното плато.
54.
Форд усети как потта се стича по главата му. На Мостика ставаше се по-горещо, въпреки че климатичната инсталация работеше на пълна мощност. Изабела бръмчеше и напяваше, а стените вибрираха. Той погледна към Кейт, но тя бе съсредоточила вниманието си изцяло върху екрана на Визуализатора.
Когато вселената достигне състояние на максимална ентропия, което е топлинната смърт на вселената, тогава универсалното обработване на информация ще спре. Аз ще умра.
— Това неизбежно ли е, или има някакъв начин да го предотвратим? — попита Хейзълиъс.
Точно на този въпрос трябва да намерите отговор.
— Значи това е върховната цел на съществуването? — попита Форд. — Да се справи с тази загадъчна топлинна смърт? Звучи като от научнофантастичен роман.
Осуетяването на топлинната смърт е само една от стъпките по пътя.
— По пътя към какво? — попита Хейзълиъс.
То ще даде на вселената пълното време да се осмисли в окончателното състояние.
— Какво е това окончателно състояние?
Не знам. Няма да е нещо, което вие или аз бихме могли да си представим.
— Спомена за „пълно време“ — обади се Едълстайн. — Колко точно е дълго това?
Ще бъдат брой години, равни на десет факториела, повдигнати на степен десет факториела, повдигнато на степен десет факториела, повдигнато на степен десет факториела, това степенно съотношение повторено 10 на 83-та брой пъти, а полученото в резултат число, повдигнато на собствената си факториелна степен 10 на 47-ма пъти като по-горе. С помощта на вашия математически запис това число — първото божествено число е:
Това е продължителността на времето в години, което ще е нужно на вселената да се осмисли в окончателното състояние, да стигне до окончателния отговор.
— Това е абсурдно голямо число!
Просто капка в огромния океан на безкрая.
— А къде е ролята на морала, на нравствеността в тази твоя прекрасна нова вселена? — попита Форд. — Или на спасението и на опрощаването на греховете?
Пак повтарям: отделеността е само илюзия. Човешките същества са като клетките в тялото. Клетките умират, но тялото продължава да живее. Омразата, жестокостта, войната и геноцидът приличат повече на автоимунни заболявания в резултат от така нареченото от вас „зло“. Тази представа за свързаност, която ви предлагам, осигурява богато нравствено поле за действие, в което алтруизмът, състраданието и взаимната отговорност играят основна роля. Съдбата ви е една и съща. Човешките същества или ще се съхранят заедно, или ще умрат поотделно. Никой не може да бъде спасен, защото никой не е изгубен. Никой не е опростен, защото никой не е обвинен.