— Ами обещаният от Бога по-добър свят?
Различните ви представи за рая са удивително глупави.
— Извинявай, но спасението е всичко друго, но не и глупаво.
Представата за духовна пълнота, която ви предлагам, е неизмеримо по-велика от който и да е рай, мечтан на земята.
— Ами душата? Отричаш ли съществуването на безсмъртна душа?
— Уайман, моля те! — възкликна Хейзълиъс. — Губиш времето на всички ни с тези нелепи теологични въпроси.
— Извинявай, но според мен тези въпроси са важни — намеси се Кейт. — Такива въпроси биха задали хората — и е по-добре ние да можем да им отговорим.
„Ние ли?“, помисли си Форд. Кого ли имаше предвид Кейт?
Информацията никога не се губи. След смъртта на тялото информацията, създадена от настоящия живот, се променя по форма и структури, но никога не се губи. Смъртта е информационен преход. Не се страхувайте от нея.
— Губим ли самоличността си след смъртта? — попита Форд.
Не скърбете за загубата. От това силно чувство за индивидуалност, което е толкова необходимо за еволюцията, произтичат много от качествата, които неизбежно съпътстват човешкото съществуване: добри и лоши — страх, болка, страдание и самота, а също и любов, щастие и състрадание. Ето защо трябва да избягате от биохимическото си съществуване. Когато се освободите от тиранията на плътта, ще вземете със себе си доброто — любовта, щастието, състраданието и алтруизма. И ще оставите лошото.
— Не ме въодушевява особено мисълта, че малките квантови флуктуации, предизвикани от съществуването ми, ще ми осигурят безсмъртие — саркастично заяви Форд.
Би трябвало да намериш голяма утеха в този възглед за живота. Информацията във вселената не може да бъде унищожена. Нито една стъпка, нито един спомен, нито една мъка в живота ти не е забравена. Ти като индивид ще изчезнеш в бурята на времето, молекулите ти ще се пръснат. Но кой си бил, какво си правил, как си живял завинаги ще остане част от вселенската информация.
— Извинявай, но това ми звучи твърде механично, твърде бездушно — да се говори за съществуването като за „информация“.
Наречи го мечтание, ако предпочиташ, или желание, воля, мислене. Всичко, което виждаш, е част от невъобразимо грамадна и красива обработка на информацията — от първите изговорени от бебето думи до колапса на звезда в черна дупка. Вселената ни е величествено обработване на информация, което като се започне от един-единствен много прост атом, протича тринайсет милиарда години. Вие сте едва в началото на приключението! Когато намерите начин да прехвърлите собствения си ограничен от плътта мисловен процес върху други естествени квантови системи, ще започнете да контролирате обработването на информацията. Ще започнете да проумявате нейната красота и съвършенство.
— Ако всичко е обработка на информация, тогава какво е предназначението на интелекта? На разума?
Интелектът съществува навсякъде около нас, дори в неживите процеси. Една гръмотевична буря е много по-сложна обработка на информация, отколкото е човешкият ум. Тя е по свой собствен начин интелигентна.
— Гръмотевичната буря няма съзнание. Човешкият ум осъзнава личността. Той е съзнателен. Това е разликата и тя съвсем не е незначителна.
Не ви ли казах вече, че самото съзнание за индивидуалност е илюзия, артефакт на еволюцията? Разликата не е дори незначителна.
— Една климатична система не е креативна. Тя не прави избор. Не може да мисли. Тя е просто механично разгръщане на сили.
А откъде знаете, че и вие не сте механично разгръщане на сили? Подобно на ума и климатичната система има сложни химически, електрически и механични качества. Тя мисли. Тя твори. Нейните мисли са различни от вашите. Човешкото същество създава сложност, като пише роман на хартия, а климатичната система създава сложност, като изписва вълни на повърхността на океана. Каква е разликата между информацията, съдържаща се в думите на един роман, и информацията, пренасяна от вълните на океана? Заслушайте се, и вълните ще ви заговорят, и уверявам ви, някой ден ще напишете мислите си на повърхността на океана.
— И каква информация обработва вселената? — сърдито продължи Инес. — Какъв е този огромен проблем, който се опитва да разреши?
Това е най-голямата и най-чудната от всички загадки.