— Сигнал за тревога — обади се Уордлоу. — Имаме нарушител.
— Не ми казвай, че онзи проповедник пак се е върнал — извърна се Хейзълиъс.
— Не, не… Боже, не. Доктор Хейзълиъс, най-добре елате да видите.
Форд и останалите последваха Хейзълиъс до компютъра на охраната. Надникнаха над рамото на Уордлоу към стената с монитори.
— Какво е това, по дяволите? — попита Хейзълиъс.
Уордлоу натисна няколко клавиша.
— Не трябваше да следя какво дърдори онова шантаво нещо на екрана. Ето, връщам записа. Тук започва. Хеликоптер… военен „Блек Хоук“ UH–60A каца на пистата.
Всички стояха и гледаха смаяни. Форд видя как от хеликоптера слизат мъже в тъмни гащеризони и въоръжени.
— Проникват в хангарите — продължи Уордлоу, — вземат джиповете ни. Товарят ги… Сега се блъскат във вратите на охраняваната зона… Това е задействало алармата. Така, оттук вече е в реално време.
Форд наблюдаваше как войниците или каквито там бяха скачат от джиповете и се разпръсват с готови за стрелба оръжия.
— Какво става? Какво правят, по дяволите? — тревожно се провикна Хейзълиъс.
— Очертават класически периметър за нападение — отговори Уордлоу.
— Нападение ли? Срещу кого?
— Срещу нас.
55.
Ръс Еди клечеше зад една хвойна и надничаше към оградената охранявана зона. Облечените в черно мъже бяха съборили оградата и сега поставяха прожектори и разтоварваха оборудване от двата джипа. Не се съмняваше, че тези хора са изпратени да охраняват Изабела в отговор на неговото писмо. Съвпадението беше твърде голямо, за да е иначе. Полувоенни части на Новия световен ред, пристигнали с черни хеликоптери, точно както беше предсказал Марк Кьорнке.
Еди знаеше, че писмото му е стигнало до хората на власт.
Постара се да запомни колко са хората, какви оръжия и оборудване носят и записа всичко в малката тетрадка.
Войниците приключиха с навързването на портативните прожектори и мястото се обля в бяла светлина. Еди се дръпна назад в сенките и се оттегли към пътя. Беше видял достатъчно. Скоро щеше да започне да пристига армията на Бога и той трябваше да я организира.
Докато се връщаше към отдалечения край на платото, където Дъгуей излизаше на върха, в главата му започна да се оформя план. Най-напред се нуждаеха от място за паркиране и за сбор, достатъчно далеч от Изабела, за да могат да се събират, без да бъдат забелязани. Трябваше да се групират, да се организират и след това да нападнат. Всъщност точно от горната страна на Дъгуей, на около пет километра от Изабела, имаше голяма открита каменна площадка, която бе подходящо място.
Погледна часовника си: единайсет и четирийсет и пет. Беше изпратил имейла преди два часа. Хората щяха да започнат да пристигат всеки момент. Затича се по средата на пътя, за да пресрещне пристигащо превозно средство.
На около осемстотин метра от Дъгуей чу боботенето на мотор. Над върха на платото се появи един-единствен фар, който бързо се движеше към него. Фарът се показа, лъчът освети Еди, и пред него спря планински мотоциклет, каран от мускулест мъжага с дълга руса коса на опашка, облечен с разкопчано дънково яке с отрязани ръкави и без риза. Имаше забележително лице, с грубовати черти, но с кинаджийска хубост и с тяло на бог. На шията му на сребърна верижка висеше хеви метъл кръст, който почиваше върху косматите му гърди.
След като мотоциклетът спря, мъжът протегна обутите си в кожени ботуши крака, подпря возилото и се усмихна широко.
— Пастор Еди?
Еди пристъпи напред с разтуптяно сърце.
— Поздравявам те в името на Исус Христос.
Мъжът ритна подпората на мотоциклета, изправи се — беше огромен — и тръгна към Еди с широко разперени ръце. Притисна го в прашната си прегръдка, заля го с миризмата на тялото си и след това отстъпи назад и го стисна сърдечно за раменете.
— Ранди Доук. — Отново прегърна Еди. — О, човече, наистина ли съм пръв?
— Да.
— Не мога да повярвам, че успях. Когато видях писмото ти, скочих на кавазакито и тръгнах от Холбрук. Пресечена местност, после направо през пустинята, през огради — карах като луд. Щях да пристигна по-рано, ама се изтърсих при Второто плато. Не мога да повярвам, че пристигнах. Олеле, човече, не мога да повярвам.
Еди усети прилив на вяра, приток на енергия.
— Е, а сега какво… — огледа се наоколо мъжът.
— Да се помолим. — Стисна грубоватите ръце на Доук и двамата сведоха глава. — Всемогъщи Боже, моля те да ни обградиш с Твоите ангели, крило до крило, извадили мечовете си, за да ни бранят, да водят нас, Твоите слуги, към победа над Антихриста. В името на нашия Бог Исус Христос. Амин.