— Амин, братко.
Мъжът имаше дълбок и звучен глас, който подейства успокоително и магнетично на Еди. Този мъж знаеше как да постъпи в каквото и да е положение.
Доук се върна при мотора си, извади пушка от провесен на седалката кожен калъф и я преметна през рамо. Извади патрондаш, пълен с патрони, и го преметна през другото си рамо, което му придаде вид на партизанин от едно време. Стрелна Еди с усмивка и отдаде чест:
— Брат Ранди се явява на служба в армията на Бог!
Приближиха още фарове — бавно и несигурно. До тях спря прашен джип с открит покрив. От него слязоха мъж и жена на трийсетина години. Еди разтвори ръце и ги прегърна — първо мъжа, после и жената. И двамата заплакаха, а сълзите оставяха следи по прашните им лица:
— Поздрави в името на Христа.
Мъжът беше облечен с прашен делови костюм. Носеше Библия. В колана си беше пъхнал голям кухненски нож. Жената беше забола малки листчета за блузата си, които шумоляха, когато се движеше. Еди видя, че това са стихове и откъси от Библията. „Вярвай и изпълнявай… Идете, научете всички народи… И ето, аз съм с вас през всички дни до свършека на света…“
— Свалих ги набързо от хладилника — каза тя. Бръкна в джипа и извади бейзболна бухалка.
— Много дълго се молихме, но не можахме да решим — обясни мъжът, — дали Бог иска да се борим посредством словото му, или иска да използваме истински оръжия.
Стояха пред Еди и чакаха нареждания.
— Съвсем сигурно е — каза Еди, — очаква ни битка. Истинска битка.
— Радвам се, че взехме това.
— Много хора ще дойдат по този път — продължи Еди. — Вероятно хиляди. Трябва ни място, където да съберем всички и да се подготвим. Сборен пункт. Ето там, вдясно — Той посочи към широката площадка от гладък камък и пясък, която бледнееше на светлината на наклонената луна, надигаща се над платото. — Ранди, Бог неслучайно те е изпратил при мен пръв. Ти ще бъдеш дясната ми ръка. Моят пълководец. Двамата с теб ще съберем всички ето там и ще планираме… нападението си. — Трудно му беше да произнесе думата сега, когато всичко вече беше реалност.
Ранди кимна отривисто, без да продума. Еди забеляза влага в очите му. Дълбоко се трогна.
— Вие двамата трябва да блокирате пътя с джипа си, за да не допуснете някой да отиде при Изабела. Нуждаем се от елемента на изненадата. Насочвайте всички встрани от пътя и ги накарайте да паркират на откритото място там. Двамата с Ранди ще бъдем на онова възвишение. И ще чакаме. Няма да нападнем Изабела, докато не разполагаме с достатъчно сили.
Още фарове се появиха в края на Дъгуей.
— Изабела се намира на около пет километра по пътя. Трябва да си кротуваме, докато не стане време да действаме. Постарайте се да няма случайни изстрели или дръпнати предпазители. Антихристът не трябва да знае, че приближаваме, докато не наберем достатъчно численост.
— Амин — казаха те.
Еди се усмихна. Амин.
56.
В два часа през нощта преподобният Дон Спейтс седеше зад бюрото си в своя кабинет зад Сребърната катедрала. Няколко часа преди това бе звъннал на Чарлс и на секретарката си в домовете им и ги бе извикал да дойдат и да поемат обажданията и имейлите. Имаше пред себе си купчина имейли, които Чарлс беше подбрал, преди сървърите да рухнат. До тях стоеше купчината съобщения от обаждания по телефона. Чуваше как телефонът не спира да звъни в предния кабинет.
Спейтс се опитваше да осмисли изключително важното нещо, което се бе случило.
Леко почукване на вратата и секретарката му влезе с прясно кафе. Постави на масата заедно с порцеланова чиния с орехова бисквита.
— Не искам бисквитата.
— Добре, преподобни.
— И престани да отговаряш на обажданията. Изключи го.
— Добре, преподобни.
Чинийката и бисквитата изчезнаха заедно със секретарката. Той раздразнено я наблюдаваше как се оттегля. Косата й не беше бухнала и лъскава както обикновено, роклята й беше измачкана, а без грим си личеше ясно колко е невзрачна. Сигурно си е била легнала, когато й бе позвънил, но въпреки това би трябвало да се постарае малко повече.
Когато вратата се затвори, Спейтс извади бутилка водка от едно заключено чекмедже и сипа малко в кафето си. След това отново се обърна км компютъра. Интернет страницата му също не бе издържала на огромния брой съобщения, а сега явно и цялата мрежа вече се задъхваше. Той с мъка успя да прегледа обичайните християнски сайтове. Някои от големите като raptureready.com също се бяха сринали. Други работеха бавно като костенурки. Писмото на Еди бе вдигнало удивителна шумотевица. Малкото християнски стаи за разговор, които все още действаха, бяха пълни с изпаднали в истерия хора. Мнозина заявяваха, че заминават в отговор на призива му.