— Какво да правим сега, пастор Ръс? — провикваха се хора.
— Ще чакаме — каза той тихо и волево, толкова различно от обичайния си тон, че се зачуди наистина ли говори самият той. — Бог ще ни покаже пътя.
59.
Лейтенант Биа застана пред тълпата и безпокойството му нарасна. Бяха му съобщили за някакви неразбории на Червеното плато и той бе допуснал, че става дума за протестния поход. Включи се в натовареното движение по пътя към червеното плато. Но като се огледа сега, си даде сметка, че които и да бяха тези хора, те нямаха нищо общо с протестния поход. Носеха оръжия и мечове, кръстове и брадви, Библии и кухненски ножове. Някои бяха нарисували кръст на челото си и по дрехите си. Беше някакво култово сборище — вероятно свързано с онази телевизионна проповед, за която бе чул да говорят. С облекчение си даде сметка, че има хора от всички раси — чернокожи, азиатци и дори неколцина, които приличаха на навахо или на апачи. Поне не беше Ку-клукс-клан или Арийското общество.
Напъха ризата си под колана, сложи ръце на кръста и огледа тълпата със спокойна усмивка с надеждата да не уплаши никого.
— Имате ли си водач? Някой, с когото мога да поговоря?
Един мъж с избелели джинси и синя работна риза пристъпи напред. Имаше едро лице, загоряло от полска работа, голям корем, къси и дебели ръце, които стърчаха от тялото му, и мазолести длани. Изпод змийския му колан се подаваше стар револвер „Колт“ M1917 с дръжка от слонова кост, а на токата имаше излъскано месингово разпятие.
— Да, имаме водач. Казва се Бог. А ти кой си?
— Лейтенант Биа от племенната полиция. — Нещо го преряза от ненужно войнствения тон на мъжа. Въпреки това реши да се държи спокойно, без конфронтация. — Кой е отговорникът?
— Лейтенант Биа, ще ви попитам само едно: вие християнин ли сте, дошъл да се присъедини към битката?
— Каква битка?
— Армагедон.
За да подчертае думите си, мъжът положи ръка върху дръжката от слонова кост на своя колт.
Биа преглътна. Тълпата го огради по-плътно. Искаше му се да бе повикал подкрепление по радиостанцията.
— Християнин съм, но не съм чул за никакъв Армагедон.
Тълпата притихна.
— Роден ли сте повторно в светената вода? — продължи мъжът.
Откъм тълпата се разнесе силен ропот. Биа си пое дълбоко въздух. Нямаше смисъл да влиза в религиозни спорове с тези хора. Най-добре да успокои положението.
— Защо не ми обясните за този Армагедон?
— Антихристът е тук. Точно на това плато. Предстои битката на Всемогъщия Бог. Или си с нас, или си против нас. Сега е моментът, решавай.
Биа нямаше представа как да му отговори.
— Сигурно знаете, че това е резерват на навахо и че сте навлезли в собственост на американското правителство.
— Не отговори на въпроса ми.
Тълпата стегна обръча около Биа. Той усети трескавата им възбуда, долови я в мириса на потта им.
— Господине, дръпнете ръка от оръжието — тихо нареди той.
Ръката на мъжа не помръдна.
— Казах да дръпнете ръка от оръжието.
Ръката на мъжа стисна дръжката.
— Или си с нас, или си против нас. Кое от двете? — Мъжът се обърна към тълпата, без да сваля поглед от Биа: — Той не е един от нас. Дошъл е да се сражава на другата страна.
— А ти какво очакваш? — провикна се някой и тълпата поде вика. — А ти какво очакваш?
Биа заотстъпва бавно и спокойно към колата си.
Револверът се показа. Мъжът го насочи към Биа.
— Господине, не съм дошъл да се сражавам с никого — каза Биа. — Няма абсолютно никаква причина да насочвате към мен оръжие. Свалете го.
Възрастна жена с работни ботуши, със сламена шапка и с набръчкано като стара кожа лице сложи ръка върху ръката на мъжа.
— Джес, не си хаби куршумите. Този човек не е Антихрист. Той е само ченге.
Думата „Антихрист“ се понесе в тълпата. Хората се притиснаха още по-близо до Биа.
— Господине, казах да свалите оръжието.
Мъжът колебливо се подчини.
— Добре, Уайът Ърп, дай ми пистолета. — Жената се пресегна и взе револвера от отпуснатата му ръка, извади патроните и пъхна револвера и патроните в преметнатата си през рамо чанта.
— Тук няма никакъв Антихрист — каза Биа, прикривайки облекчението си. — Това е земя на народа на навахо и вие сте нарушители. А сега, ако имате водач, бих искал да говоря с него. — Веднага щом се добереше до колата си, щеше да повика подкрепление по радиото. И то от Националната гвардия.
— Тук сме като войска на Бога — проехтя нечий глас, — да се борим и да загинем в името на Бога.
Борба. Борба. Борба. Тълпата повтори думата като заклинание.
Мъж с дълга и разделена на две брада пристъпи напред, стиснал камък в ръка, и изкрещя: