Улф наблюдаваше как хората подреждат оборудването за проникване с взлом покрай титановата врата, а после пускат кабели до детонатора. Изглеждаха обезпокоително спокойни, едва ли не уверени, сякаш всекидневно взривяваха планини.
Улф тръгна към ръба на канарата. По ръба преминаваше парапет, циментиран за скалата. Стисна студената стомана и надникна към ширналата се пустиня, оградена с планини, десет хиляди квадратни мили, сред които в плътния мрак не проблясваше почти никаква светлина. Отдолу лъхаше хладен вятър и носеше мириса на прах и лекото ухание на някакво нощно цвете. Почувства се ужасно горд от спускането си с въже по канарата. Страхотна история щеше да разказва, когато се прибере в Лос Аламос.
Зад себе си чу рязкото съскане на радиостанции и избухването на неразбираеми думи. Обърна се да провери какво се случва. Мъжете, които се занимаваха със зарядите, бяха прекратили работата си. Струпани около Дорфлър, говореха напрегнато по радиостанциите си. Улф се напрегна, но не можа да чуе нищо. Ставаше нещо необичайно.
— Хей, какво има? — приближи се той.
— Нападение горе. Никой не знае от кого.
„Страхотно“, помисли си Улф.
Горе откъм скалите долетяха откъслечни гърмежи и небето се обагри в червено до ръба на платото.
— Какво става?
— Подпалили са хангарите до пистата — погледна го Милър. — Заобиколили са хеликоптера.
— Но кои са те?
Милър поклати глава. Другите членове на екипа водеха напрегнати разговори по радиостанциите си с хората си горе. Пукането се усили и Улф си даде сметка, че е стрелба. Чу тих вик. Всички вдигнаха поглед. След миг покрай канарата профуча нечие тяло, съпътствано от силен задушаващ писък. Докато прелиташе край тях, фигурата се показа в светлината на прожекторите — човек в униформа. Викът рязко секна далече долу, чу се притъпен удар и тракането на падащи камъни.
— Какво беше това, по дяволите! — извика един от войниците.
— Хвърлиха Франки от скалата!
— Вижте, слизат по опънатите въжета! — провикна се друг войник.
Обзети от ужасено недоумение, всички погледнаха нагоре към десетките тъмни силуети, които се спускаха по въжетата.
Пастор Ръс Еди наблюдаваше как тълпата мята от скалата и последния мъртъв войник. Макар че Еди искрено не одобряваше насилието, войникът се бе противопоставил на Божията воля. Така да бъде. Може би щяха да намерят утеха и изкупление, когато Христос ги съживи и спаси паството си. Може би.
Покатери се на капака на джипа и огледа пораженията. Войниците бяха стреляли по паството му, което се бе втурнало с мощта на цунами към ръба на скалата, докато повечето от тях не бяха изчезнали отвъд скалата в тъмната пропаст.
Да бъде волята му.
Пастор Еди огледа чудото. Пътят беше претъпкан с хора, които прииждаха от Дъгуей, а фенерчетата и факлите им подскачаха в мрака. Минаха през оградата, навлязоха в охраняваната зона и се струпаха, очаквайки указания. Около осемстотин метра по-назад пламъците от горящите хангари до пистата се виеха над изсъхналите дървета и озаряваха зловещо върха на платото. Острата миризма на бензин и на горяща пластмаса се носеше във въздуха.
Пред него хората се трупаха край ръба на платото. Доук уверено ги насочваше надолу по въжетата и ги разпределяше. Беше казал на Еди, че е служил десет години в специалните части. Знаеше какво прави, показваше на хората как да се спускат по скалата и ги уверяваше, че ще успеят да се справят.
И те наистина успяваха. Изливаха се на огромно множество, спускаха се по въжетата — човешки водопад, който се изливаше в мрака долу.
Еди наблюдаваше как Доук крещи и издава нареждания. Еди вдигна радиостанцията си и се обади на групата до пистата.
— Виждам, че сте подпалили хангарите. Добра работа.
— Какво да правим с хеликоптера?
— Пазят ли го?
— Един войник и пилотът. Той е въоръжен и адски уплашен.
— Убийте ги. — Думите просто излязоха от устата му.
— Слушам, пасторе.
— Има ли наблизо тежко оборудване?
— Има един багер.
— Разкопайте пистите.
Еди наблюдаваше хората. Те продължаваха да пристигат на тумби в планината въпреки блокадите по пътя и масовите арести. Беше невероятна гледка. Време беше да започнат следващата фаза от нападението.
Еди вдигна ръце и се провикна:
— Християни! Чуйте ме!
Растящата тълпа се размърда и замря.
— Виждате ли тези проводници за високо напрежение? — посочи Еди с треперещ пръст.
„Свалете ги!“, ревна тълпата.
— Точно така! Ще прекъснем захранването на Изабела — кресна той. — Трябват ми доброволци, които да се покатерят по кулите и да разкъсат проводниците.