— Разкъсайте ги! — ревеше тълпата. — Разкъсайте ги!
— Спрете им тока!
— Спрете им тока!
Една група се откъсна от тълпата и се струпа край по-близката кула, намираща се на трийсетина метра.
Еди вдигна двете си ръце и тълпата отново притихна.
Той отново посочи, този път към групата антени, сателитни чинии, микровълнови приемници и предаватели за клетъчни телефони на покрива на клетката на асансьора, кацнала на ръба на скалата.
— Ослепете очите и заглушете ушите на сатаната!
— Ослепете Сатаната!
Още хора се отделиха и се струпаха около асансьора. Тълпата вече имаше насока. Имаше задача. Наблюдава с мрачно задоволство как хората се трупат около оградата на гигантските подпори на кулата. Тълпата притискаше и прииждаше и оградата се сгромоляса със силно скърцане. Хората нахлуха. Един мъж се хвана за стълбата, издърпа се нагоре и започна да се катери, последван от втори, от трети, докато след няколко минути вече приличаха на редица мравки, които се катерят по дърво.
Еди скочи от джипа и тръгна към Доук на ръба на скалата.
— Работата ми тук приключи. Слизам долу. Мен избра Бог да се изправя пред Антихриста. Ти поеми командването горе.
— Бог да те благослови, пасторе! — прегърна го Доук.
— Сега ми покажи как да сляза по тази канара.
Доук завърза въже около кръста на Еди, прехвърли го през колана му и му обясни простите правила за спускането с въже. Еди се запъти към ръба.
— Направете път — кресна той. — Направете път за пастор Еди! Ще се спусне по въжетата!
Тълпата се раздели и Доук поведе Еди към ръба на скалата. Еди се обърна, стисна въжето и се надвеси над ръба, като се отблъсна енергично от канарата, както бе виждал да правят и останалите. Сърцето се бе качило в гърлото му, устните му неистово мълвяха молитва.
64.
— Навън има ревяща тълпа — каза Уордлоу и посочи към предния монитор.
Хейзълиъс най-сетне се откъсна от Визуализатора. На главния монитор се виждаше цялата охранявана зона, която гъмжеше от диваци, размахващи ножове, брадви и пушки, а факлите им подскачаха и пламтяха.
— Качват се на асансьора!
— Мили боже! — Хейзълиъс изтри лицето си с ръкава. — Кен, още колко време има Изабела? — провикна се той.
— Повредената намотка може всеки момент да излезе от свръхпроводимост — провикна се в отговор Долби, — и тогава сме пушено месо. Лъчите може да се отклонят, да пробият вакуумната тръба и да предизвикат експлозия.
— Колко голяма?
— Може би доста, нямаме прецедент. — Той погледна към екрана си. — Харлан! Вкарай още малко сок в системата! Поддържай магнитния поток.
— В момента съм на сто и десет процента от предвидената мощност — каза Сейнт Винсънт.
— Натисни още малко — каза Долби.
— Ако момичето ни не издържи, ще изгубим мощност и освен това ще умрем.
— Давай.
Харлан Сейнт Винсънт набра командата с клавишите.
— Ами тълпата? — провикна се Уордлоу. — Подпалиха хангарите на пистата!
— Не могат да проникнат тук — спокойно каза Хейзълиъс.
— Все още слизат по въжетата.
— Тук вътре сме в безопасност.
Форд наблюдава на екрана как тълпата се катери по кулата на асансьора и най-сетне се добира до върха. Камерата се разклати, наклони се силно и след това екранът изпука и стана черен.
— Грегъри, трябва да изключим Изабела — каза Долби.
— Кен, дай ми само още пет минути.
Долби го изгледа, а челюстта му трепереше от превъзбуда.
— Само пет. Умолявам те. Може би разговаряме с Бог, Кен. С Бог!
По лицето на Долби се стичаше пот. Кимна отсечено само веднъж и отново се обърна към машината си.
— Тази нова религия, която искаш да проповядваме… — поде Хейзълиъс, — какво ще караме хората да боготворят? Къде е красотата и благоговението във всичко това?
Форд се напрегна да прочете отговора, наполовина скрит от снежинките, появили се на екрана.
Искам от вас да проумеете вселената, в която съществувате сега. Само по себе си това не вдъхва ли повече благоговение от която и да е концепция за Бог, предлагана от исторически развилите се религии? Сто милиарда галактики, самотни огнени острови, пръснати като сияйни монети в космическата шир, толкова грамадна, че не може да бъде възприета биологично от човешкото съзнание. Казвам ви, че вселената, която сте открили, е само малка част от обхвата и величието на мирозданието. Вие населявате най-малката синя частица от безкрайните небесни сводове, само че тази частица ми е много скъпа, защото е важна част от цялото. Затова дойдох при вас. Почитайте мен и великото ми дело, а не някакъв племенен Бог, измислен от враждуващите свещеници преди хиляди години.