Долби гледаше с лъснало от пот лице и със стиснати челюсти. Хейзълиъс обърна слабото си и сериозно лице отново към Визуализатора.
— Кажи ни повече — помоли той.
— Получавам тревожни сигнали от мрежата — каза Сейнт Винсънт, а спокойният му глас вече започваше да показва признаци на паника. — Трансформаторите са прегрели по първа линия на половината разстояние до границата с Колорадо.
Проследете бръчките по лицето ми със своите научни инструменти. Потърсете ме в космоса и в електрона. Защото аз съм Богът на дълбокото пространство и време, богът на супергроздовете и празнините, богът на Големия взрив и на разширяването на вселената, богът на тъмната материя и на тъмната енергия.
Мостикът се разклати и въздухът се изпълни с мириса на горяща електроника.
Охранителните камери от летището показваха как и двата хангара горят силно. Тълпата беше заобиколила един хеликоптер на пистата. Войник с M16 в кабината на хеликоптера стреляше предупредително над главите на хората.
— Откъде се взеха всичките тези хора? — втренчи се в екрана Инес, а гласът му се извиси пронизително над писъците на Изабела.
Науката и вярата не могат да съществуват едновременно. Едната ще разруши другата. Трябва да направите така, че науката да оцелее, защото в противен случай малката ви синя частица ще се изгуби…
— Сървърите p5 прегряват — обади се Едълстайн.
— Дай ми една минута! — изрева Хейзълиъс. Обърна се към екрана и надвика шумотевицата: — Как да победим? Какво трябва да направим?
Ще се наложите с думите ми. Кажете на света какво се е случило тук. Кажете на света, че Бог е говорил с човечеството — за пръв път. Да, за пръв път!
— Но как да им обясним, ако не ни кажеш кой си?
Не повтаряйте грешката на историческите религии и не се оставяйте да ви въвлекат в спор за това кой съм аз и какво мисля. Аз съм отвъд всякакво разбиране. Аз съм Бог на толкова огромна вселена, че само божествените числа могат да я опишат, а първото от тях вече ви дадох.
— О, мамка му! — възкликна Уордлоу, вперил поглед в охранителните монитори.
Форд отново насочи вниманието си към мониторите. Тълпата бомбардираше хеликоптера с камъни и с изстрели, а войникът, който го охраняваше, стреляше над главите на хората. Някой метна в хеликоптера коктейл „Молотов“. Не улучи и самоделната бомба избухна в пламъци на настилката. Войникът свали оръжието си и стреля в тълпата.
— О, Боже! — възкликна Уордлоу с ужасено изражение.
Въпреки клането вбесената тълпа стегна обръча, а ответният й огън проблясваше по бронята на хеликоптера.
… Вие сте пророците, които ще поведат своя свят към бъдещето. Какво бъдеще ще изберете? Ключът е у вас…
Пред очите на Форд половин дузина коктейли „Молотов“ полетяха откъм тълпата и избухнаха непосредствено встрани от хеликоптера. Огънят плъзна нагоре и погълна витлата. Ивица гориво се подпали и хеликоптерът избухна силно и се превърна в ярка огнена топка на фона на нощното небе. Секунда по-късно войникът скочи от буйните пламъци, размахал ръце и крака, пламнал целият, и се строполи на настилката.
— Господи, взривиха хеликоптера! — възкликна Уордлоу.
Хейзълиъс гледаше във Визуализатора и не му обърна внимание.
— Вижте сега това! — викна Уордлоу, забол пръст в монитора. — Тълпата е пред вратата на Бункера! Искат Изабела! Избиват войниците там!
— Изключвам Изабела — кресна Долби.
— Не! — Хейзълиъс блъсна Долби и двамата се сборичкаха за кратко, но този път Долби беше подготвен и метна по-дребния мъж на земята. След това се обърна към клавиатурата.
— Заключена е! Изабела е заключена! — кресна той. — Не приема кодовете за изключване!
— Божичко, свършено е с нас! — промълви Инес. — Мъртви сме.
65.
Бърн Улф се сви в сянката на титановата врата, зад войниците. Хората от тълпата се бяха изсипали по въжетата, като че ли обладани от зли духове, и сега ги бяха притиснали към скалите отзад. Войниците никога не бяха изпадали в подобно положение — озверяла тълпа от техни съграждани американци, цивилни, сред които имаше и жени. Същинска лудост! Кой бяха тези хора? От Клонка Давидова ли бяха? От Ку-клукс-клан? Бяха облечени разнообразно и бяха въоръжени с какво ли не — от пушки и пистолети до нинджа-стрели и ловни лъкове.
Мнозина от тях размахваха импровизирани кръстове и притискаха войниците, които вече нямаше накъде да отстъпват.
Най-накрая Дорфлър се провикна:
— Това е собственост на американското правителство. Оставете оръжията. Веднага.
От тълпата напред пристъпи мършава фигура с голям револвер в ръка.