— Трябва да се молиш заедно с мен — каза Еди.
— Аз… не… — отвърна Улф.
— Но за да приемеш Исус, трябва да се молиш. Трябва да го поканиш…
— Не, няма.
— Приятелю, скъпи мой приятелю, това е последният ти шанс. Денят на Страшния съд ни очаква. Предстои възнесението. Говоря ти не като враг, а като човек, който те обича.
— Обичаме те — подеха гласове от тълпата. — Обичаме те.
— Сигурно сте обичали и войниците, които убихте — каза Улф. Беше ужасен от онова, което правеше. Откъде се взе тази внезапна и щура смелост?
Усети как дулото на оръжие леко докосва слепоочието му.
— Последен шанс — долетя тихият глас на Еди. Усещаше колко стабилно е дулото в ръката на мъжа.
Улф затвори очи и не каза нищо. Усети лекото потрепване, когато ръката се стегна, когато пръстът натисна спусъка. Внезапен гръм — и после нищо.
66.
На всеки екран в Залата за извънредни случаи имаше по един участник във видеоконференцията. Обединеното командване, ръководителят на вътрешното министерство, на ФБР, на Националната агенция за сигурност, на разузнаването и на министерството на енергетиката. Вицепрезидентът се бе присъединил към тях в залата в три часа, а в момента беше три и двайсет. Много неща се бяха случили през последните двайсет минути, откакто бяха получили новината за пожарите на пистата на Червеното плато.
Стантън Локууд имаше чувството, че е попаднал в капана на някакво телевизионно предаване. Трудно му бе да повярва, че е възможно това да се случва в Америка. Сякаш се бе събудил в друга страна.
— Нямаме новини от екипа за спасяване на заложници след взривяването на хеликоптера — казваше директорът на ФБР. Лицето му беше пребледняло, а кърпичката, с която непрекъснато попиваше лицето си, се бе смачкала незабелязана в ръката му. — Нападат и имат огромно числено предимство. Не е просто някаква тълпа — организирани са. Знаят какво правят.
— За заложници ли са взети? — попита президентът.
— Боя се, че повечето от тях са обезоръжени — или мъртви.
Някой, който не се виждаше на екрана, му подаде лист хартия. Той го прегледа.
— Току-що получих доклад… — Ръката му трепна съвсем леко. — Успели са да съборят една от трите основни линии за високо напрежение към Изабела. Това е предизвикало срив по мрежата. В Северна Аризона на много места токът е спрял, а също и в Колорадо и в Ню Мексико.
— Националната ми гвардия — каза президентът и се обърна към обединеното командване. — Къде са те, по дяволите?
— В момента са на инструктаж, господин Президент. Все още сме в график за операцията в 4:45.
— Къде? Още ли не са излетели?
— Не, сър.
— Веднага да излетят! Ще ги инструктирате във въздуха!
— При този недостиг на оборудване и прекъсването на тока…
— Ще летите с каквото има.
— Господин Президент, според последните разузнавателни данни на Червеното плато има между хиляда и две хиляди въоръжени. Смятат, че това е Армагедон. Второто пришествие. В резултат изобщо не зачитат човешкия живот — нито на своите, нито на другите. Не можем да хвърлим в това положение зле екипирани и зле инструктирани хора. Докладвано е за пожари и за големи експлозии на Червеното плато. Все още стотици хора избягват пътните блокади и се стичат към платото по черните пътища, мнозина са с мощни джипове. Пистата не може да се ползва от самолет. Самолет „Придейътр“ с дистанционно управление трябва да е там и да снима след… по-малко от двайсет минути. Трябва да предприемем стратегическо и добре организирано нападение на платото, защото в противен случай ще погубим живота на още хора.
— Разбирам, но освен това там има машина на стойност четирийсет милиарда долара, единайсет агенти от ФБР и десетина учени, чиито живот също виси на косъм…
— Извинете, господин Президент? — Беше министърът на енергетиката, който официално отговаряше за Изабела и управляваше финансите й. — Изабела продължава да работи на пълна мощност, но се дестабилизира. Според системата ни за далечно проследяване лъчите от протони и антипротони са се отместили и…
— Говори на нормален английски.
— Ако Изабела не бъде спряна, може лъчите да пробият тръбата и това да предизвика експлозия.
— Колко силна?
Колебание.
— Не съм физик, но ми казаха, че ако лъчите се кръстосат не навреме, това тутакси ще предизвика сингуларност, която ще избухне със силата на малка атомна бомба от порядъка на половин килотон.
— Кога?
— Всеки момент.
— Не искам да ви разсейвам — обади се шефът на канцеларията, — но настана истинско цунами в медиите. Трябва да се справим с това — веднага.